2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 5016 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2017 17:33
Преди два дни САЩ отново „доказаха”, че главният им враг са терористите от ИДИЛ, сваляйки изтребител Су-22 на сирийската армия, бомбардиращ позициите на… ИДИЛ. Това впрочем е поредния от многото случаи при които Щатите оказват помощ на ИДИЛ или Ал-Кайда, умишлено нанасяйки удари по сирийските правителствени войски. Миналата година една подобна авантюра на янките едва не доведе до падането на обкръжения от ислямистите Дейр-ес-Зор. За щастие защитниците на града продължават да се отбраняват героично вече четвърта година. Само да напомня, че американските военни се намират незаконно в Сирия, никой не ги е канил там и никой не им е давал международен мандат. Не че нарушаването на международното право (което самите американци все натрапват на всички останали) за Вашингтон някога е било срамна работа. Те сами си определят международното право, сами си и го нарушават.
Що се отнася до инцидента със сирийския Су-22, то целта на американците бе да спънат офанзивата на сирийските войски към пътния възел, който води към Ракка и на юго-изток към Дейр-ес-Зор. Атаката на САЩ целеше да спъне операцията на сирийците и да позволи на кюрдите да превземат селището Ресафа (виж картата по-долу), намиращо се на този кръстопът. Номерът не се получи и сирийците успяха да стигнат до селището първи. Американците се опитаха да оправдаят свалянето на сирийския самолет с това, че сирийците са бомбардирали кюрдите и атаката е била с цел самозащита. Това естествено е лъжа, защото сирийския Су-22 е нанасял удари по ИДИЛ, които контролираха района около Ресафа, а кюрдите бяха нужни, за да прережат пътя на сирийската армия (според някои данни сирийския пилот е успял да се катапултира и е бил пленен от кюрдите). За щастие тънките сметки на американците пак се объркаха и сирийските правителствени войски сега са с още една крачка по-близо до обсадения от „умерените” главорези Дейр-ес-Зор.
Между другото в отговор на провокацията на янките руското МО обяви, че прекратява меморандума за предотвратяване на въздушни инциденти в Сирия и че отсега нататък коалиционните ВВС в обсега на руските радари и ПВО ще се наблюдават и следят като въздушни цели. Това реално стресна американците и щатските медии почнаха да гадаят дали това не значи, че руснаците се канят да свалят натовските изтребители. Австралийските ВВС дори обявиха, че прекратяват полетите си в Сирия.
Тактиката на Вашингтон в Сирия отдавна е ясна – щом Ал-Кайда и ИДИЛ не могат да преборят Асад, тогава САЩ трябва да откъснат максимално количество територия от Сирия и да не позволят на Асад да я освободи от ислямистите. Главната цел естествено е контролирането на сирийските маршрути на потенциалните нефтопроводи и транспортните коридори между Китай и Европа. С терористите естествено САЩ нямат особено намерение да се борят, защото именно те са основния геополитически инструмент на Вашингтон в Сирия и оправдание за присъствието на американската военна машина в близкоизточния регион.
Същата бе и причината, по която щатската авиация се опитваше да спъне придвижването на иранските проксита към сирийско-иракската граница. И в този случай ударите нямаха успех и в крайна сметка сирийските сили успяха да се съединят с иракската армия и шиитските формирования, създавайки коридор между Сирия и Ирак. Коридорът имаше и важната цел да създаде буфер на границата с Йордания, откъдето американците планираха да започнат настъпление с помощта на „умерените” терористи и да откъснат голямо парче от южна Сирия. Сирийците обаче ги изпревариха и осуетиха тези налудничави планове. Официалното оправдание за присъствието на американската военна база в сирийския Ат-Танф (близо до границата с Йордания) бе борбата с ИДИЛ в региона. Между американските сили и ИДИЛ в момента стоят сирийските войски, така че това оправдание вече не е актуално. На всичкото отгоре американската военна база се намира незаконно в Ат-Танф, защото никой не е давал разрешение на янките да окупират тази част от Сирия. В отговор на успеха на сирийско-иранската коалиция американците докараха от Йордания далекобойна артилерия, което общо взето е безсмислена демонстрация на мускули – артилерийските установки бяха преместени с не повече от 20 км по права линия при положение, че обсега им е над 300км.
Ястребите във Вашингтон продължават да настояват за удари по сирийците и интензификация на сирийския конфликт, без значение какви ще са последствията. Война, война, война – ето какво се върти в главите на поддръжниците на твърдата линия в САЩ. Действията на американците обаче показват, че стратегията на Вашингтон в Сирия е в задънена улица. Да излязат от конфликта те не могат, защото това ще значи геополитическо поражение и отслабване на американското влияние в Близкия Изток. Победа те също не могат да постигнат, затова единственото, което им остава е да финансират терористите и да пречат на сирийските войски. Това обаче също е губеща и безсмислена тактика. Вашингтон заедно с нефтените монархии ще продължават да финансират групировките в Сирия, поддържайки конфликта тлеещ и забавяйки възстановяване на страната (и съответно блокирайки всички конкурентни енергийни проекти).
От гореописаното най-много ще страда мирното население (да не говорим за потока нови бежанци към Европа), тоест жените и децата, за които крокодилски сълзи леят разните нюйоркски и вашингтонски НПО-та и медии. Последните обаче лицемерно си мълчат когато щатските бомби и ракети се сипят върху главите на жените и децата в Мосул и Ракка (щурмът ѝ официално започна в началото на месеца). Напомням, че щурма на Мосул продължава вече повече от половин година и все не свършва. По-голямата част от града все пак вече е освободена (тоест разрушена), но в няколко квартала ИДИЛ продължават упорно да се съпротивляват.
Всичко това е особено цинично, имайки предвид, че през октомври миналата година иракските самолети хвърляха листовки над обсадения Мосул, в които имаше инструкции как мирното население да се държи по време на щурма. В тях по американски образец пишеше, че „не трябва да се изпада в паника” и се даваха съвети хората да си седят вкъщи, да си облепят прозорците и вратите с тиксо за защита от прах и дим. В брошурите дори пишеше, че армията ще се стреми да избягва немотивирани въздушни удари и че войниците няма да нападат мирните жители. Също така се изброяваше в кои части на града ще има сблъсъци с терористите.
Ето и някои конкретни съвети от листовката:
„съхранявайте спокойствие, кажете на децата си, че това е игра или гръмотевици”
„жените не трябва да викат, за да съхранят спокойствието на децата”
„ако видите войник на разстояние под 25 метра, избягвайте всякакви резки движения”
Е, в крайна сметка се оказа, че съветите в листовките не действат и щурма се превърна в касапница, в която до момента загинаха над 10 хил. мирни жители. Смъртта ги дебне и на улицата и в облепените им с тиксо домове, при това често от ударите на американската авиация. Американците не се погрижиха да създадат коридори за евакуация и хуманитарни лагери на жителите на Мосул и всеки се спасява както може (от една страна ги дебнат щатската артилерия и авиация, от другата – ИДИЛ). На всичкото отгоре стана известно, че шиитските формирования, участващи в щурма, често се саморазправят със сунитското население, подозирано във връзки с ИДИЛ. Американското командване си затваря очите за такива инциденти.
Това не е всичко – американците вече изобщо не се съобразяват с нищо и започнаха да бомбардират с бял фосфор не само Мосул, но и Ракка. Белия фосфор е забранен от редица международни конвенции, но на американските военни не им пука, особено когато е нужно да се постигне медийна победа. Международните правозащитни организации, които на думи защитават демократичните ценности и мира, не смеят силно да критикуват САЩ (главния си работодател) и предпочитат да фокусират вниманието си върху Асад и Русия.
Доста нелепо звучат оправданията на американските военачалници, които бяха принудени да си признаят за белия фосфор след като употребата на този вид бомби бе многократно заснета и в Сирия, и в Ирак. Според американците белия фосфор бил използван за... димни завеси. Нищо че този тип боеприпаси никога не се използват за подобна цел. Фосфорът се използва защото гори при много висока температура, а не защото дими. Но на наивния зрител на CNN, BBC и Euronews и такова идиотско обяснение е достатъчно.
Ракка, юни 2017. Дали жителите на този многострадален сирийски град предполагаха през 2011г. докъде ще ги докара т.нар. Арабска пролет...
За съжаление въздушните удари на САЩ и съюзниците им прекалено често уцелват не терористите, а мирното население, което те уж освобождават от тиранията и му носят демокрация. Най-пресния случай е буквално от завчера – американски самолети погрешка убиха 12 мирни жители в ал-Хасака, край сирийско-иракската граница.
Това обаче е само един от многото случаи, в които от ударите на щатската военна машина страдат мирните хора, а истинските терористи остават невредими (да не говорим, че те получават и щедро финансиране от тези, които твърдят, че се борят с тях). В подобни случаи щатското командване просто свива рамене, оплаква се, че разузнавателната му информация не винаги е точна, обещава „разследване” и всичко си продължава постарому. Даже наказани и уволнени няма.
От 21-ви март насам по скромните оценки на ООН в Сирия в резултата на „прецизните” американските бомбардировки са загинали над 300 цивилни. В Ирак цифрите са още по-внушителни. Подобни инциденти се случват практически всяка седмица. На 21 март тази година например щатски удар по джамия в с. Ал-Джина, обл. Алепо, убива 49 цивилни, а след седмица удар по училище в г. Мансура, обл. Алепо, отнема живота на още над 200 мирни сирийци.
Само преди седмица пък, на 14 юни, въздушни удари в Ракка (включително с фосфорни бомби) за пореден път отнеха няколко стотин мирни животи, а общо бежанците, напуснали сирийския град, надхвърлят 160 хиляди. Операцията обещава да повтори сценария на щурма на Мосул, тоест да удави града в кръв. Но тук има и още един сериозен проблем. Какво ще правят американците след като зачистят Ракка? Населението на града е предимно сунитско, а го щурмуват кюрди. Местното население естествено няма да е особено радостно от този факт, но американците не искат и да го дадат на сирийското правителство. Този парадокс си задават и доста хора във Вашингтон, но никой няма дългосрочна стратегия и разбиране как да се реши проблема. Американците са майстори на превратите и подстрекаването на конфликти, но когато идва време за тънка дипломация и дългосрочно планиране – всичко се проваля.
Ситуацията в Афганистан също в момента е в задънена улица и единствената идея, която витае в главите на стратезите от Белия дом и Пентагона, е изпращането на нови войски в страната. Това не можа да реши проблема за последните 16 години, няма да го реши и сега. Тръмп може отново да хвърли някоя бомба върху талибаните, показвайки колко велико е американското оръжие, но това няма да има никакъв ефект. Въпросите с тероризма и наркотрафика остават отворени и решение не се вижда на хоризонта.
Що се отнася до кюрдския въпрос в Сирия, редица експерти и аналитици смятат, че след като бъде сломена съпротивата на Ал-Кайда и ИДИЛ, е възможно да започне война с кюрдите. Следвоенното устройство на Сирия е още нерешен въпрос и предстоят доста пазарлъци, пък и ситуацията на фронта още не е решена докрай. Общо взето кюрдите успяха да настроят срещу себе си почти всички играчи в сирийския конфликт, начело естествено със стария си враг Турция. Единствения им формален съюзник са САЩ, но последните могат по всяко време да ги предадат ако това е от полза на американските интереси. Американците по принцип нямат съюзници, а само васали, които при необходимост могат да бъдат предадени и/или продадени.
Общо взето поне засега ситуацията на фронта остава стабилно сложна. Сирийската армия постепенно отвоюва нови територии, придвижвайки се бавно към обсадения Дейр-ес-Зор. Днес бяха постигнати успехи край Дамаск, но имаше и неприятни моменти в провинция Дераа край йорданската граница (това се обяснява и с разликата в качеството на сирийските командири). Най-важното обаче е това, че тъй наречените „умерени опозиционери”, тоест Ал-Кайда, вече нямат шанс да превърнат Сирия в нова Либия.
Окончателната победа над терористите е още далеч, но сирийската армия успя да спечели най-решителните битки и да пречупи хода на войната в своя полза. Американците ще продължават да подливат масло в огъня, опитвайки се отчаяно да играят ролята на световен хегемон. Медиите пък ще продължават да защитават това убеждение, пълнейки ушите на наивните зрители с приказки за това как САЩ борят тероризма и са най-великата нация.
Тагове:
Тайните на аланското царство
А, беше хубав човек - ляв и прогресивен ...
Това показват звездите, които подават информация на звездоброеца. Моята информация , която получих от сложното разположение на планета "Пайнер" е, че под плешивата перука на афро- /пардон- астро/лога нема никой. Само въздух под много силно налягане.