(от вчерашния billy blog на проф. Бил Мичъл)

“...Има също съществена разлика между глобализацията (под което разбирам разрастването на транснационалните компании и международните вериги за доставки) и неолибералната идеология (под което разбирам доминирането на икономиката на свободния пазар, демонизирането на правителствената намеса, исканията за елиминиране на социалната държава и широкоразпространената дерегулация на финансовия пазар и пазара на труда).

Тези две развития са разграничими и отделни, въпреки че второто, със сигурност, подсилва заплахите, отправени към националните държави от първото. Виждането ми е, че “Лявото” смесва двете развития и погрешно заключава, че глобализацията означава смърт на националната държава. Това не е така.

Нещото, довело до промяната на начина на поведение на националната държава, е налагането на неолибералната идеология. Това историческо превключване бе въпрос на избор. То е мода, или вкус, които могат да се променят според човешката воля. ДЕМОКРАЦИИТЕ МОГАТ ДА ИЗБЕРАТ ДАЛИ ДА ПОЗВОЛЯТ НА НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА, ПОД КОЯТО РАЗБИРАМ ПРАВИТЕЛСТВО, ИЗДАВАЩО НАЦИОНАЛНАТА ВАЛУТА, ДА ИЗПОЛЗВА КАПАЦИТЕТА СИ ПО МНОГО РАЗЛИЧНИ НАЧИНИ И ДА СЛУЖИ НА ВСИЧКИ, СЪРЕВНОВАВАЩИ ПОМЕЖДУ СИ ИНТЕРЕСИ.

През ерата на пълната заетост (периода след Втората световна война до началото на 70-те) бе очевидно, че държавата действаше като посредник в конфликта при разпределянето на националния доход между труда и капитала. Презумпцията бе, че без регулативният надзор, предпазните мрежи (социалната държава) и директната заетост в обществения сектор, капитализмът би бил твърде нестабилен, за да може да доставя трайни подобрения в материалния стандарт на живот.

Въпреки това, тази роля започна да се променя в средата на 70-те, когато идеологията на “свободния пазар” започна да се просмуква от академичните аули в обществото като цяло. Това бе една категорична, и както сега разбираме, добре финансирана кампания в служба на капитала…"

Източник:  http://bilbo.economicoutlook.net/blog/?p=32743