WARREN MOSLER

Натрупаните от Китай американски държавни облигации напоследък намаляват, вероятно защото китайците продават долари и купуват юани, за да задържат юана в предишния коридор.

Общо взето валутите на всички експортни нации вече отслабнаха спрямо щатския долар, включително йената и еврото, така че това е малко като “догонване” (за юана).

В отслабваща глобална икономика, поради липса на търсене (продажби) и поради “образованите на Запад монетаристи, водени от експорта” деца, които сега са в управлението на държавите навсякъде по света, пътят на най-малкото съпротивление е глобалното състезание към дъното да бъдеш “конкурентен”. И алтернативата на обезценяването на валутата – орязването на домашните заплати – изглежда е политически по-малко привлекателно, както показва ситуацията в ЕС.

Инструментът за обезценяване на валутата е интервенция на международните валутни пазари, както Китай тъкмо стори, след като опитаха “смекчаване на паричната политика”, което се провали разбира се. Япония го направи като насърчи японските пенсионни фондове и застрахователни компании да закупуват незаменени, деноминирани в чужда валута ценни книжа, след като те също опитаха “смекчаване на паричната политика”.

Еврозоната го стори, изплашвайки Китай и други централни банки и глобални, и домашни мениджъри на инвестиционни портфолиа, карайки ги да продават еврови резерви, като играеше с техните инфлационни страхове от отрицателните лихви на “смекчаването на паричната политика” и количествните облекчения (QE), които научиха в училище.

САЩ използваха единствено “смекчаване на паричната политика” без никаква форма на директна интервенция и поради това доларът остава силен спрямо всички останали валути.

Сега очаквам еврото да се движи все по-високо, докато търговският излишък изчезне, тъй като глобалните страхове относно едно инфлационно колабиране на валутата ще се обърнат и купуването на евро ще се възобнови като част от глобалните експортни стратегии за износ към Еврозоната. И ЕС, както САЩ, няма да използва директна интервенция, само повече “смекчаване на паричната политика”.

По ирония на съдбата “смекчаването на паричната политика” фактически е “фискално затягане”, тъй като правителствата са нетни платци на лихва, и по този начин от глобалната икономика се отнема доход, идващ от лихви. Така че, колкото повече те го правят, толкова по-лошо става.

“Колкото повече и да режа, косата пак си остава твърде къса”, каза фризьорът на клиента…

Девалвациите изместват доход от работниците, които виждат покупателната си сила да спада, към износителите, които виждат увеличение на маржа на печалбата си.

Дотолкова, доколкото износителите след това намаляват цените и тези ценови намаления увеличават обема на износа им, производството нарства, както и домашната заетост. Но ако след това заплатите нараснат, придобитата от девалвацията “конкурентност” е изгубена и т.н., така че това не е писано да се случи.

Също така, допълнителните експортни обеми, по същия начин са намаления в износите на други нации, които, образовани в същите елитни училища, отговарят с девалвации на собствените си валути и т.н и т.н. в едно глобално “състезание към дъното” за реални заплати. Следоватено, оставайки валутата си да се обезцени вместо да изхачи доларовите си резерви, Китай подкрепя това.

Елитните училища, в които всички те ходиха да създават модели, показващи, че националното дефицитно харчене може да се остави на нула, и използващи “монетарната политика” за управление на инвестициите и нетните експорти, които “компенсират” домашните спестявания. Това не работи разбира се, но всички те вярват в него и го прилагат, дори и когато всичко започва да се разпада около тях. 

Но докато САЩ и ЕС не използват инструментите за валутно обезценяване, останалият свят може да увеличи износа си към тези региони чрез валутно обезценяване за намаляване на доларовите и евровите цени на износа си, всичко от което има свиващ/дефлационен ефект за САЩ и ЕС.

Иронията е още по-голяма, поради това че “правилният” отговор на икономическата политика за САЩ и ЕС би бил фискални настройки – намаляване на данъците или увеличаване на правителствените разходи – достатъчно големи, за да поддържат достатъчно високи нива на домашно харчене, за да се позволи пълна заетост.

За съжаление това те не са учили в училище.

 ИЗТОЧНИК: http://moslereconomics.com/2015/08/11/china-germany-productivity-nfib-index-redbook-wholesale-trade/