В едно свое интервю най-богатият българин Игнат Канеф каза, че е успял да постигне всичко чрез спестяване, предприемчивост и малко късмет. И даде пример как като млад имигрант и строителен работник в Канада успява да спести пари, за да купи, след една година, първия си автомобил на старо. Вместо да си купува обяд всеки ден, както правел неговия канадски колега – строителен работник, той си е носил предварително приготвена храна от вкъщи.

Г-н Канеф е успял да спести (да е в излишък), харчейки по-малко от получения си доход, тъй като някой друг в канадската икономика е похарчил с толкова повече от своя собствен доход, изхарчвайки допълнително на кредит или от предишно натрупани спестявания и е бил в дефицит. Ако никой друг в икономиката не бе сторил това (да е в дефицит), фирмата, за която г-н Канеф е работил или някоя друга канадска фирма, не би успяла да продаде цялата си произведена продукция и би съкратила част от персонала си за следващата година, намалявайки производството и разходите си.

Ето как постигането на желаното от г-н Канеф спестяване би могло да причини собственото му уволнение, без да има други отворени работни места в икономиката, предотвратявайки по този начин възможността за бъдещи спестявания, тъй като без доход няма спестяване, а обедняване (харчене от предишни спестявания).

На макроикономическо ниво, правителството, като монополен издател на националната валута в модерната парична система, винаги трябва да задоволява желанието за спестяване (излишък) на неправителствения сектор, харчейки с толкова повече от собствения си “доход” (данъчните постъпления), т.е. да е в дефицит.

Райчо Марков
Ню Йорк