ДЕФИЦИТЪТ НЕ Е ТОВА, КОЕТО ВИ КАЗВАТ, ЧЕ Е…

В икономиката на една страна дефицитът на един е излишъка на друг, а там (в икономиката) има само два играча: 1. Правителство (публичен сектор) и 2. Неправителствен (домашен и международен) частен сектор.

Ако искаме икономиката да запази големината на общото производство, но в същото време правителството да постигне излишък (да извади повече "пари" от икономиката като данъци, отколкото е вкарало с разходите си), това означава, че частният сектор, ще трябва да постигне дефицит, т.е. да изхарчи повече, отколкото е бил доходът му (на заем от банките), или ще трябва да изхарчи от предишно натрупаните си спестявания, т.е да обеднее. Не направи ли това частният сектор, ще останат непродадени стоки и услуги и общото производство ще спадне, а безработицата ще се увеличи.

Сега си припомнете, че правителството доставя "парите" в икономиката на една суверенна държава (България не е такава с валутен борд) чрез разходите си. То е монополиста, който произвежда "парите" и за него не е проблем да бъде постоянно в дефицит, т.е. да вкарва повече "пари" в икономиката (чрез разходите си), отколкото изважда след това обратно (чрез данъците). Това всъщност е и начинът, по който се постига така желания от всички икономически растеж, позволяващ на частния сектор да работи и произвежда повече, да спестява и забогатява (да постига излишъци).

Частният сектор не може да бъде постоянно в дефицит (да харчи вечно на заем или от предишни спестявания), тъй като е зависим от дохода си. За монополиста на "парите", от друга страна, това не е проблем.

Изборът е…..наш.

Райчо Марков

Ню Йорк