Този кратък текст изяснява не само причините за тежкото икономическо положение, огромното социално неравенство в разпределението на доходите и богатството в България, но, и което е по-важното, предлага принципно нова държавна политика, която да накара икономиката да заработи на пълни обороти в полза на всички български граждани. Добрата новина е, че за това няма да са ни нужни държавни заеми, нито пък ще сме зависими от чуждестранни инвестиции. Нека видим защо?

Преди да се запознаем с конкретните стъпки в плана за възраждане на българската икономика и държавност, ще е нужно е да отделим малко внимание за изясняване на същността на парите и начина на функциониране на съвременната парична система. Това е от изключителна важност, тъй като икономиката на всяка държава е ПАРИЧНА, а определението за парите, което се дава в днешните ортодоксални, университетски учебници по икономика, е невярно. Нещата не са сложни, но умишлено сме държани в неведение по всички въпроси, свързани с парите и паричната система, защото ако разбирахме, че националната валута на една независима държава е обществен монопол - издаван от правителствата й данъчен кредит - тогава истинската демокрация би настъпила утре. Демокрацията и идеята за 1 човек = 1 глас не се нрави на управляващия малоброен елит, тъй като тя би го изхвърлила от управлението на държавата. Купените от елита икономисти, журналисти и политици постоянно промиват мозъци, карайки ни да мислим, че нашето благополучие, работните ни места зависят от богатите, защото с парите си те създават работа за всички. Затова трябва да им угаждаме и да ги уважаваме.

Парите не растат по богатите!

За да обясним какво всъщност са парите, кой ги създава, как ги вкарва в икономиката и как след това ги изважда от там, ще използваме прост модел, който обаче описва нещата точно. Всички сме съгласни, че парите (националната валута) не растат по дърветета, нито пък се копаят от земята. Някой трябва да ги създава. Кой го прави?

Примерът с течащата вода:

http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2017/06/blog-post_8.html