Хартията, на която съдията е написал присъдата (например 20 години затвор) е само лист хартия, но осъденият ще прекара 20 години от живота си в затвора - това е съвсем реално нещо.

Парите (националната валута) на една държва не са обикновени хартии или ненужни електронни записи в компютрите на банковата система. Зад парите на държавата стоят данъчни задължения, погасяеми единствено в тези пари и в нищо друго. Непогасяването на данъчните задължения може да доведе до затвор или конфискация на имущество. Парите на държавата имат стойност. Те винаги са търсени, тъй като данъчните задължения са постоянни. Така държавата, създавайки националната валута от нищото и използвайки я за закупуване на нужните за нормалната й работа неща, прехвърля реални ресурси, стоки, услуги, труд от частния в обществения сектор. Това, че ние в частния сектор след това използваме парите на държавата в търговските сделки помежду си, е само вторичен ефект, който никога не би възникнал, ако парите не бяха нещото, погасяващо данъчните задължения към държавата.

Какво обаче ние мислим относно данъците?

Наблюдавайки как държавата всяка година прибира данъци, ние считаме, че те са й нужни, за да се сдобие с пари от нас, които пари след това да може да харчи, точно както правят всички домакинства и фирми в частния сектор. И ако данъците не са й достатъчни, трябва, също като нас, да тегли кредити. Това е много погрешно разбиране! По същия начин, преди, хората са наблюдавали как слънцето изгрява от изток, цял ден се движи по небосвода и накрая залязва на запад, и са били убедени, че слънцето се върти около земята

А какво са направили страните от Еврозоната и България (с борда си)? Наложили са данъци, контролират погасяването им, но са обявили, че се погасяват единствено в евро. След което са предоставили монополното право върху създаването на еврото на Европейската централна банка - институция, чието ръководство не се избира от хората, а се назначава от лобито на финансовите акули.