Исландия e твърдо във фокуса ми. Политиката там в момента е интересна. С вече доста добре възстановена икономика, неолибералите, които преди почти сринаха страната, сега се опитват да възвърнат безумната си икономическа политика. В този случай това е твърдението на финансовия министер, че Исландия обмисля да фиксира курса на кроната за еврото или вероятно за кошница от валути, за да поддържа “стабилност” (сега може да се смеете).
Сегашният министър-председател Бжарни Бенедиктсон отхвърля плана, което изглежда като започване на вътрешноправителствена борба. Една от причините, поради която Исландия се възстанови така добре и напусна нациите нa Еврозоната със своето събуждане, бе плаващият курс на валутата й. Фиксирането за еврото би било много глупаво нещо. Само мъничко по-малко глупаво от съживяването на стария неолиберален план за влизане в Еврозоната като държава-членка
Финансовият министър Бенедикт Йохансон е лидерът на Реформаторската партия, която се обявява за членство в ЕС и за свободна търговия (както неолибералите си знаят). Тя се отцепи от Партията на независимостта поради тези разногласия.
“Bloomberg” съобщава (4 април 2017 г.) – “Спекулации относно исландската национална валута отварят спор в управляващата коалиция” (Iceland’s Currency Speculation Opens Rift in Ruling Coalition) – че министър-председателят Бжарни Бенедиктсон, лидер на Партията на независимостта, се противопосавя на желанията на финансовия министър.
Министър-председателят:
“...подчерта важността на плаващия курс на валутата за излизането от икономическия колапс през 2008 г. и отхвърли, като погрешна, идеята, че фиксирането на валутния курс е единственият път за бъдещ икономически успех.”
Той каза:
“Няма магически решения, които да понижат флуктуациите и да запазят стабилност...”
Фиксирането на курса обаче не е никакво решение – то просто създава нови проблеми, от които Исландия изобщо не се нуждае.
Успех на БВП
Следващата графика показва последните данни на растежа на БВП за Исландия (2006 – 2016 г.) През 2016 г. нацията регистрира ръст на реалния БВП от 7.2% и демонстрира устойчиво възстановяване от кризисните 2009 и 2010 години.
Спомнете си, че когато финансовата система на Исландия колабира през 2008 г., правителството отказа да спаси частните банки, а вместо това реструктурира домашните банкови депозити в рамките на новонационализираните банки, тласкайки всички чуждестранни експозиции към банкрут.
Исландското бедствие бе още една демонстрация за опасностите от неолиберализма. Причините за банковата криза се коренят в дерегулацията и приватизацията на банките, чиито балансови листи набъбнаха многократно за четирите години преди 2008 г.
Банките бяха подпомагани от грешни кредитни рейтинги и консултантски доклади, предоставяни от наети академици, които възпяваха солидното състояние на исландската икономика.
Непосредствено преди катастрофата общите банкови активи в Исландия бяха около 11 пъти по-големи от БВП на страната, а повечето от банковите операции бяха в чужди валути, което означава, че централната банка не може да предостави никаква сигурност като кредитор от последна инстанция.
Международните пазари започнаха да се паникьосват в началото на 2008 г. и капиталовите потоци пресъхнаха, което доведе до отслабването на кроната и инфлацията започна да се ускорява поради покачващите се цени на вноса, включително и на петрола (Централната банка на Исландия, 2008 г.).
В началото на октомври 2008 г., в рамките на 7 дни, около 90% от банковата система на Исландия колабира, а правителството излезе със спешно законодателство, за да спаси икономиката от пълна разруха. Това бе най-големият банков провал в историята.
Банковият колапс изостри валутната криза и през 2008 г. кроната се обезцени с 50% спрямо еврото. Това се отрази особено зле на исландските домакинства, които бяха тежко задлъжнели в чужди валути и бяха още по утежнени от използването на инфлационно индексиран дълг.
Но спадът имаше край, както виждаме по-долу.
Докато МВФ се включи със стендбай-споразумение и на правителството бе попречно да използва дискреционен фискален стимул с пълна сила, автоматичните стабилизатори определено не бяха ограничени от безумния остеритет и това смегчи загубата в общото харчене.
Нещо повече, осъзнавайки, че е частично ограничено от програмата на МВФ, правителството, разхлаби правилата за спестяванията в частните пенсионни фондове по отношение на БВП и тегленията от пенсионния план бяха горе долу на същите стойности, които имаха фискалните стимулационни пакети, предприети от много други страни в отговор на кризата.
С други думи, икономиката не бе задушена от одеалото на остеритета и растежът на харченето доведе до бързо възстановяване....
цялата статия: http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2017/04/320.html
Зад колко блокове е сметище, защото съсе...
Който днес в Русия гласувал по обед...ка...
