1) Неразбирането на съвременната парична система и ролята на монетарно суверенното правителство в съвременната икономика.

2) Погрешното разбиране на понятието икономическа продуктивност.

Първата пречка кара Левите безпрекословно да приемат водещата роля на частния капитал в икономиката.

Неразбирайки, че монетарно суверенното правителство създава националната валута чрез раходите си (Бел.: Не се отнася за Еврозоната и България поради валутния борд) , Левите мислят, че то е зависимо от парите на богатите, за да може да финансира разходите си при изпълнението на социалноикономическата си програма. Левите си мислят, че частният капитал създава парите и съответно работните места.

Парите не растат по богатите, уважаема Псевдо-Левицо!

Положението на монетарно суверенното правителство в икономиката няма нищо общо с това на домакинствата и фирмите. Първото е създател на националната валута - на него доход или кредит не му трябва, за да може да разходва. Домакинствата и фирмите са ползватели на национата валута и те не могат да разходват, ако преди това не са успели да се снабдят с парите на правителството по някакъв начин (от доход или кредит).

Фискалната позиция на монетарно сувренното правителство не е от никакво значение. Възможностите му за по-големи разходи в бъдеще не се разширяват, когато то е постигнало излишък, нито пък намаляват, ако е записало дефицит. Може да се каже, че такова праителство нито има, нито няма националната валута - то я създава в момента на харченето си и я унищожава в момента на изтеглянето й чрез данъците.

От друга страна, фискалната позиция на домакинствата и фирмите не може да бъде дълго време в дефицит, т.е. те не могат да разходват повече, отколкото е текущият им доход за дълги периоди от време. Идва момент, когато натрупанят от предишните им дефицити дълг става толкова голям, че доходите им не позволяват финансирането му и те трябва да преминат от дефцит към излишък - затягат коланите и намаляват текущите си разходи, за да могат да изплащат дълга си.

Втората пречка донякъде произлиза от първата.

Тя кара Левите по света безпрекословно да приемат постановката на икономическия неолиберализъм, че продуктивна е само тази икономическа дейност, която постига парична печалба, а всяка друга дейност е ненужно разхищение на ограничените ресурси. По този начин Левите отново скланят глава пред постигащия печалби частен капитал. Това че производството и продуктите на много печеливши корпорации убиват или разболяват хора и увреждат околната среда, е от второстепенно значение за Левите - щом носят печалба, значи е добре – хей, създават работни места! Неща като производството на оръжия, замърсяването на околната среда от фракинга, нефто- и въгледобива, цигари, непродуктивните финансови спекулации и икономическите ренти, са все много печеливши икономически дейности, които обаче носят доста вредни социални последици.

Хванати в клопката на този неолиберален капан, Левите приеха също, че държавата и обществения сектор е непродуктивен; социалните придобивки са разходи, които трябва да се ограничават; продуктите и услугите, доставени от обществения сектор не носят печалба и следователно са разхищение; правителството не може да се разпростира извън чергата си и трябва да се държи като всяко отговорно домакинство или бизнес и да постига излишъци или поне да не разходва повече, отколкото е доходът му (събраните данъци).

Всичко това, разбира се е ЛЪЖА. Монетарно суверенното правителство няма нужда от излишък (печалба) и целта му би трябвало да бъде подобряването на общото благосъстояние на гражданите. То винаги е в състояние да ангажира свободните реални ресурси (хора и суровини), с които държавата разполага, чрез държавните инвестици. Тогава то създава, на момента, нужното количество национална валута, без при това да е необходимо повишаването на данъците. Правителството би повишило данъците, само когато не са налице достатъчно свободни ресурси (или икономиката вече работи при пълна заетост и възможности), нужни му за изпълнението на обществените проекти. Повишаването на данъците тогава би намалило покупателната сила на частния сектор и по този начин би освободило ресурси, които преди това са били заети от него. Всичко това се прави с цел избягване на нежелана инфлация, породена от твърде голямо съвкупно търсене, а не че данъците буквално финансират суверенното правителство.

Но нека се върнем на главния проблем относно това, кое наистина е икономически продуктивно.

Всяка държавна инвестиция, подобряваща стандарта на живот на гражданите е икономически продуктивна и неинфлационна, а това че не е донесла парична печалба, няма никакво значение.

Кои са тези държавни инвестиции? Ето някои примери:

- Гарантирана заетост в обществения сектор при достойна минимална заплата и условия на труд;

- Детски надбавки, обществени (безплатни) детски градини и/или надомни детегледачи;

- Социални помощи за инвалиди и достойни пенсии, общественна (безплатна) грижа за възрастните;

- Обществено здравеопазване и образование;

- Първокласна публична инфраструктура - паркове, пътища, мостове, обществени сгради, мелиорация, канализация;

- Наука, технология, култура и изкуства.

Има много икономически дейности със социална стойност и държавните инвестиции във всяка от тях повишават качеството на живот на всички гражданите, макар и да са предоставени безвъзмездно, без да са донесли парична печалба. Това Левите по света трябва да схванат, ако искат да са Истинска Левица.

Работата на частния бизнес е да реализира парична печалба, а монетарно суверенното правителство е винаги в състояние да постави рамката, правилата на играта за правене на печалба - в крайна сметка прите за печалбата идват от едно място - правителството. То може да насърчи правенето на печалба само чрез обществено полезни и природосъобразни бизнес-дейности. Преследвайки печалбата, частният бизнес автоматично се стреми да ползва възможно най-малко от най-ценния капитал на една държава – труда. Колкото повече, по-качествен, социално полезен продукт частнят бизнес може да произведе с по-малко работници, толкова по-добре! Толкова повече трудов капитал би могъл да се използва за социално полезни дейности в обществения сектор!

Защото работата никога не свършва, но когато трудът е високопроизводителен благодарение на добре развитите образование, здравеопазване, технологии и роботика, тогава ще можем да се самовъзнаградим, увеличавайки свободното си време за отдих. Американските работници извоюваха 8 часовия работен ден преди повече от 100 години и оттогава не е мръднал. Защо?

Райчо Марков - Ню Йорк