Парите са кръвта на капиталистическото предприемачество, а същността на финансите е доставката на пари сега срещу пари в бъдеще. Поради това, добре развитата финансова система е от изключителено значение за икономическата активност в капиталистическата икономика. Колкото по-широк е обхватът на записите на заповеди, които могат да бъдат издадени, толкова по-гъвкава и отговаряща на нуждите на производствената система е финансовата система. Домакинствата не могат да финансират закупуването на жилище с кредитни карти, а няма смисъл в супермаркета да се пазарува с 30 годишни ипотечни записи. Докато всичко това може да изглежда очевидно, сред икономистите има разделение относно значението на финансите за икономическата дейност. В крайна сметка, това разделение произлиза от виждането как да се изучава икономиката, което Джон Мейнард Кейнс характеризира като Икономика на реалната размяна срещу Икономика на монетарното производство.

Преди да ида по-далеч, искам да предупредя за предпазливост. Икономистите и сметките за националния доход използват думата “инвестиции” по специфичен начин. Инвестиране означава добавяне към сумата на реалните активи, т.е. нарастващи производствени възможности. Човек не може да инвестира в акции, облигации и други финансови активи, а само в машини и суровини (знанието също е област, на която икономистите поставят ударение). Изборът на портфолио, което обикновено се има предвид, когато хората говорят за (финансово) инвестиране, не е същото като (физическото) инвестиране.

Икономиката на реалната размяна / The Real Exchange Economy (REE)

Паричното предлагане е воал

До 80-те години повечето икономисти вярваха, че финансите са неутрални, т.е. нямат значение за икономическата дейност, което е продължение на Количествената теория за парите. Изучаването на размяната вътре в бартерната икономика с малки независими производители (мислете за фермерите с техните малки парчета земя) се счита за задоволителна приблизителност за разбиране на основата на капитализма:

“Въпреки значението на бизнесите и парите в нашата реална икономика, и въпреки многобройните и сложни проблеми, които те повдигат, основната характеристика на пазарната техника за постигане на координация е напълно изложена в простата икономика на размяната, в която няма нито бизнеси, нито пари.” (Friedman 1962, 13)

Въпросът е да се разбере как пазарната размяна помага на икономическите единици да управляват преобладаващия, естествен недостиг на ресурси чрез разпределянето на ресурсите според даден набор от първоначално разположение, предпочитания и техники на производство. След като веднъж това е разбрано, паричното предлагане може да бъде добавено към анализа, но това не променя нещо значително. То само изглажда размяната, няма някакво собствено значение, и затова няма въздействие върху разположението, производството и разпределението. Капитализмът е бартерна икономика с пари.

Казано по отношение на финансовата индустрия, за финансовите пазари и банките може да се мисли като институции, използвани от икономическите единици за заемане и отдаване на заем на текуща продукция; финансите са пазар за междувременно производство:

“Теоритично може да се предположи, че предприемачът заема в натура тези потребителски стоки от капиталистите и след това ги изплаща в натура във формата на заплати и ренти. В края на производствения процес той изплаща заема от собствения си продукт или директно, или след като го размени за други стоки. […]Ако тази процедура бе приета от всички предприемачи, които работят със зает капитал, конкуренцията би довела до опредлен лихвен процент, който би трябвало да бъде плащан на капиталистите във формата на една или друга стока. […] Сега, ако парите са това, което е давано на заем при същия лихвен процент, те не са нищо повече от едно було, скриващо процедурата, която, от чисто формална гледна точка, би могла да се осъществява и без тях." (Wicksell 1898, 103-104)

Да допуснем, че имаме бартерна икономика, в която производството на картофи е единственото производсто, и в което на работниците и на другите, изкарващи доход, се заплаща в картофи. Спестилите картофи могат да идат на пазара, където отдават на заем картофите си на тези икономически единици, които засаждат картофи – картофените инвеститори. Следващата година ще има повече картофи, отколкото са били засадени, тъй като от всеки картоф израстват повече картофи - пределното производство на картофи. Това пределно производство е в основата на лихвената стойност, изкарана от спестителите на картофи – тяхната награда е повече картофи в бъдеще, което означава, че обслужването на лихвата и главницата създава автоматично търсене за продукцията (което плащането на заплати също прави). Към тази история мога да се добавят и монетарните съображения, но те не добавят нищо ново към разбирането на това, което става във финансовата индустрия. Паричното предлагане и другите финансови претенции са само претенции към производството, т.е. паричното предлагане е само средство за размяна.

Монетарните съображения са неуместни и “целите на агентите, определящи техните действия и планове, не зависят от някакви номинални величини. Агентите се интересуват единствено относно “реални” неща като стоки […], отдих и усилия” (Hahn 1982, 34). По този начин икономическите единици се стремят да се включат в най-производителните икономически дейности, за да произведат максимално най-много по отношение на предпочитанията си. Пазарите са там, за да им помогнат да открият най-производителните икономически дейности по най-ефективния начин. Този начин на мислене идва от австрийските икономисти Bawerk и Menger  от поне 19-ти век.

Целият текст: 

http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2017/01/12-eric-tymoigne.html