Харченето на един е доходът на друг. Спестяването на един е заборчняването на друг. Общите разходи (общото харчене) в икономиката винаги са равни на общия доход - факт, който се признава от всички икономически школи.

 

Всеки път, когато чуем, че някой (домакинство, бизнес, индустрия) е спестил пари (изхарчил е по-малко, отколкото е бил текущият му доход, т.е. постигнал е излишък), някой друг съответно ще загуби толкова доход/приходи, колкото първият е успял да спести.

 

За да успее вторият да не загуби този доход, трети трябва да изхарчи с толкова повече, отколкото е неговият собствен доход за съответния период (на кредит или от предишни спестявания), т.е. да постигне дефицит.

 

Ако частният сектор, като цяло, (всички домакинства и индустрии) спести част от дохода си (постигне излишък), държавният сектор (правителството) е този, който трябва да изхарчи с толкова повече, отколкото е изтеглил с данъците си (да постигне дефицит). В противен случай общият доход в икономиката ще спадне и съответно бъдещите спестявания също, защото спестяванията са функция на дохода.

 

Когато частният сектор, като цяло, е желал да спести дори повече, отколкото големината на държавния дефицит му е позволил, налице ще са непродадени стоки и недоброволна безработица.

Когато аз работя за да имам добри доходи вместо харчове и все някакви спестявания вместо борчове, държавата работи за да ги обезцени.

Държавата може да го направи, да, и дори го направи в периода 1990-97 г., когато много спестявания се обезцениха. Държавата може и да направи така, че да няма достатъчно доход и съответно спестявания, така както го прави от 1997 г. до днес.

Това се получава, когато ние, избирателите, не разбираме простите неща от горната публикация. Те са прости, да, но не са за прости хора.