При ситуация 2) суверенното правителство назначава безработните да почистят и облагородят пустеещите паркове, да построят детски площадтки в тях, като затова създава пари от въздуха и с тях им плаща фиксирана заплата (минималната за страната), която е достатъчна за нормален живот. Сега доскоро безработните имат достатъчно пари в джоба си, изкарани от правителството за обществено полезния им труд. Някои от тях спират да ограбват магазините, престъпността спада, реалните разходите за затворите също. Стоките и услугите на бизнесите се изкупуват от доскоро безработните, които сега обаче са изкарали създадените от нищото пари на правителството, което пък кара фирмите да произведат още и повече стоки, за да направят по-големи печалби от нарасналото търсене, и за да сторят това, наемат повече работници и служители, изтегляйки ги от правителствената програма за гарантирана заетост на малко по-добри условия на труд и зпалащане. Парковете са като градина. Децата са щастливи.

В България ситуация 1) цари от дълги години и никой, освен ДПЗЦС, не говори за ситуация 2).