Банковото кредитиране не е отдаването на заем на актив на някого за временно ползване, каквото, например, е заем от 1000 лв от борец-лихвар. Не съществува банкиране със 100% резерви :-)

Банката не използва “парите на другите хора”: тя не е финансов посредник между спестители и инвеститори.

“Да вземем за пример една пицария, която, за да рекламира бизнеса си, издава определен брой купони за безплатна пица. Пицарията не е нужно предварително да разполага с пиците, преди да разпространи купоните. Тя ще направи пици, само ако клиенти с купони дойдат, за да си поискат безплатната пица. Конвертирането на купоните в пица е скъпо за пицарията и оказва ефект върху печалбите й, но издаването на купоните не е ограничено от моментната наличност на готови пици. Пицарията само прави обещание, всеки може да направи всякакво обещание. Трудната част е, първо, да убедиш някого в искренността на това обещание и второ, да изпълниш обещанието, след като венъж е прието от някого.”

Когато банка издава кредит на клиент, тя не е нужно да има никакви резерви. Кредитирането е просто размяна на записи на заповеди с клиента. Например, ако клиентът получава ипотечен кредит от банка за $100 хиляди, той дава ипотечния си запис на заповед на банката (което е обещанието му, че ще изплаща ипотеката според предварително съгласуваните условия), а банката му дава своя запис на заповед, което е банкова сметка за $100 хиляди. В този момент резерви не са необходими за банката. Резерви ще са необходими, когато става плащане между различни банки (например когато клиентът купи къщата от предишния собственик, който има сметка в различна банка), или когато клиентът иска да изтегли всичко в кеш; централната банка предоставя кеш срещу резерви на поискване.

За банковите кризи винаги са виновни съответните правителства, тъй като банките са изцяло под техния контрол и регулация.

А иначе банковата система е полезна за всички, тъй като чрез нея стават разплащанията в икономиката. Държавата застава като гарант зад създадените от кредитите банкови депозити и това прави така, че паричният депозит в една банка може да се трансферира в друга по номинална стойност, когато се разплащаме помежду си, а също срещу банковия си депозит ("банкови пари") можем да получим кеш ("правителствени пари") на стойност едно към едно. В противен случай паричната стойност на депозитите в различните банки нямаше да е еднаква и разплащателната система не би работила гладко, та дори би спряла.

Освен това, когато са контролирани и надзиравани правилно, банките са полезни за точното определяне на кредитния риск, когато кредитират домакинствата и бизнесите.