Когато сте фиксирали националната си валута към чужда валута, на вас ви трябват резерви от чуждата валута, за да поддържате фиксирания курс. Най-често това означава, че ви трябват външнотърговски излишъци, което се постига с някаква форма на остеритет - поддържане на ниски заплати, за да може цените на износните ви стоките да са ниски. Заплатите не трябва да се допускат да стават твърде високи, тъй като това води до увеличаване и на вноса, което пък ще намали резервите ви в чуждата валута.

Днес Китай има $3 трилиона натрупани резерви. Дори и Джордж Сорос няма да атакува управлявания валутен курс на юана, както направи с британския паунд, когато паундът бе вързан към германската марка. Великобритания тогава трябваше да изостави този фиксиран курс.

Един ден Китай ще премине към плаващ курс на юана си, тъй като в Китай заплатите нарастват, а и в програмата на китайското правителство е заложено увеличаването на заплатите и благосъстоянието на китайските граждани. Китай няма вечно да остане производител на стоки с ниски цени. Тази икономическа политика изисква максимално фискално пространство за правителството, което се постигне единствено, когато националната валута е в плаващ валутен режим на обмяна... "

L. Randall Wray