Прочетен: 1923 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2015 00:40
Повечето от нас знаят (още от Маркс) как работи капитализмът.
Прословутата формула за капиталиста е ПАРИ - СТОКА - ПАРИ".
Добре, а някой задавал ли си е въпроса, откъде идват парите в началото на тази формула и защо, изобщо, капиталистите се стремят да ги увеличават?
Парите се намират някъде в природата в естествено състояние?
Парите растат някъде или, може би, се изкопават някъде от земята?
НЕ.
Парите са ЧОВЕШКО творение.
Те се създават от суверенното правителство на съответната държава. Те са продукт на държавната власт.
Това добре, но тогава пак ще кажете:
А защо капиталистите, а и всички останали, изобщо, имат желание не само да се сдобиват с пари, но и да увеличават количеството им?
Защо всеки дава мило и драго, за да се сдобие с тях?
Защо наемният войник рискува живота си срещу ПАРИЧНА заплата?
Защо миньорът влиза в мината срещу ПАРИЧНА заплата?
Защо бижутерът продава златни пръстени и диамантени огърлици срещу ПАРИ?
Отговорът е толкова прост, че дори не може да се забележи.
В крайна сметка, зад парите стои принуда - данъчна принуда, наложена от държавната власт. Тази власт поставя гражданите на една държава в постоянен (данъчен) дълг към себе си. Тя, първо, прави това чрез принудата от позиция на силата (който не погаси данъчния си дълг, ще бъде наказан по някакъв начин), а след това определя и начина, по който гражданите ще могат да се освобождават от дълга си - а именно - чрез ПАРИТЕ, монополно произведени от същата, тази държавна власт.
Така гражданите на държавата, всяка година, са длъжни да погасяват данъчното си задължение, възлизащо на опредлено количество ПАРИ, произведени от правителството на съответната държава.
Те имат нужда от ПАРИТЕ на държаваната власт, за да погасят с тях данъчното си бреме и, по този начин, да избегнат наказание за неплащане на данъците.
Всеки, който има данъчно задължение към държавната власт, започва да дава мило и драго, за да се сдобие с нейните пари.
Сега дори и хора без никакво данъчно задължение към държавната власт започват да ценят парите й, тъй като виждат, че много други техни съграждани предлагат мило и драго срещу същите, тези пари.
Остава още един въпрос.
Защо гражданите на държавата не се бунтуват, а роболепетно плащат данъците си, жертвайки време и енергия за заработване на нужните ПАРИ?
За демократичната държава презумпцията е, че правителството й е излъчено доброволно от гражданите й (чрез обществения договор), защото те са преценили, че отдавайки част от личния си суверенитет в полза на общото държавно правителство, то (правителството) ще е в състояние да подобри благосъстоянието и стандарта им на живот по начин, по който те ни биха могли да го сторят поотделно.
С други думи, гражданите на една демократична държава доброволно са се съгласили да предоставят властта на правителството, с която да налага данъчно задължение с презумпцията, че ще работи за общото балгосъстояние.
Сега вече, с ПАРИТЕ си, суверенното правителство може да закупи всички стоки и услуги, необходими му за изпълнението на социалноикономическата програма, възложена му от избирателите.
От всичко това се вижда, че ПАРИТЕ са обществен монопол, и поради това, демократичната държава стои над печалбата.
Защо?
Ами поради простия факт, че, както Маркс правилно е забелязъл, и капиталистите дават мило и драго за ПАРИТЕ…. на държавата!
Консерватизъм, демокрация и светлото бъд...
ПЕЧАЛБАТА НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИЗНАК ЗА Е...
Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на 20 век.
Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари.
След падането на България под османска власт десятъкът се запазва, наречен е юшур и обхваща всички земеделски произведения. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г.
През 1882 г. данъкът е трансформиран в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята.
Правителството на Тодор Иванчов (1899–1901 г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на поземления данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в 10 Обикновено Народно събрание започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък.
В периода от лятото на 1899 г. до началото на 1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове.
Суверенното правителство може да закупи всичко, което е налично за продан в собствената му валута.
Това означава, че то е ограничено единствено от РЕАЛНИТЕ ресурси, с които съответната държава разполага, или с други думи - от инфлацията.