17. БЕЗРАБОТИЦА И ИНФЛАЦИЯ

17. 1 Какво е инфлация?

17.2 Инфлация в практиката

17.3 Ранни исторически виждания относно инфлацията и безработицата

17.4 Количествена теория за парите

17.5 Кривата на Филипс

17.6 Хипотезата на ускорението и подсилената от очакванията крива на Филипс

17.7 Хистерезис и компромисната крива на Филипс

17.8 Непълна заетост и кривата на Филипс

17.9 Теглена от търсенето (Demand-Pull) и бутана от разходите (Cost-Push) инфлация

17.10 Конфликтна теория за инфлацията

17.11 Политики на доходите

17.12 Покачване на цените на суровините

В тази глава ще ви запознаем с концепцията за инфлацията и ще дискутираме различни подходи, които целят да я обяснят. Ще разграничим инфлационните напрежения, възникващи, когато нарастването на номиналното търсене (харченето) надвишава реалния капацитет на икономиката да реагира с предлагане на продукция и инфлация, която може да възникне от шокове в предлагането – като например повишаване на цената на важна вносна суровина (например нефт). 

Наричат първия вид инфлация теглена от търсенето, защото излишното номинално търсене (по отношение на капацитета на реалното общо производство) изтегля цените нагоре. Понякога ще срещнете израза “твърде много пари преследват твърде малко стоки” като грубо опростяване на този вид инфлация.

Общественият дебат относно това дали експанзионистичната фискална политика причинява инфлация, което ще разгледаме подробно в глави 18 и 19, също се основова на твърденията, че фискалното стимулиране носи опасност от прегряване на икономиката.

Вторият вид инфлация е наречен бутана от разходите инфлация, защото възниква от нарастването на производствените разходи и по този начин повишава ценовото равнище. Ще научим, че механизмите, чрез които шоковете в предлагането се проявяват във вид на инфлация, са различни от онези, които работят при теглената от търсенето инфлация.

И двете форми инфлация обаче могат да се разберат вътре в общата рамка, в която различни предявители към реалния БВП и национален доход се борят, за да отстояват стремежите си. В този смисъл разглеждаме инфлацията в рамките на общата борба за разпределение или конфликта, който е съществен за капиталистическите икономики, между работниците, искащи да поддържат и постигат по-висока реална заплата и фирмите, целящи да поддържат и разширяват ставката на печалбата.

С други думи, поставяме проблема за инфлацията като присъщ на конфликтните отношения между работниците и капитала, които са опосредничествувани от правителството. Това посредничество варира в хода на историята и в по-нови времена дава предимство на защитата на интересите на капитала, особено интересите на финансовия капитал, за сметка на стремежа на работниците за по-голяма реална заплата. В тази глава ще разгледаме последствията от тази политика.

В предкейнсианската ера концепцията за пълната заетост допускаше съществуването единствено на доброволната безработица: заетостта се определяше в пресичането на търсенето и предлагането на труда, което е резултат от максимизиращи, рационални и доброволно взети решения от работниците и фирмите.

Все пак, в следвоенните времене, непосредствено след Втората световна война, Кейнсианската ера, концепцията за пълната заетост бе преработена и ударението се премести върху предоставянето на достатъчно работни места, които да задоволят предпочитанията на наличната работна сила.

Всяка останала безработица (без фрикционната) се считаше за недоброволна, причинена от пропуска на монетарната икономика да генерира достатъчно търсене, което да посрещне нуждите на частния сектор за спестяване. Понятието за недоброволна безработица бе в сърцевината на тази концепция за пълна заетост – т.е. при пълната заетост съществува нула недоброволна безработица.

Този консенсус от времето след Втората световна война бе постоянно подкопаван през последвалите около 40 години. До началото и средата на 70-те, ортодоксалният макроикономикс се възвърна обратно до предкейнсианските понятия за доброволната безработица и фактически изостави концепцията за истинската пълна заетост.

Процесът на изоставяне обаче започна през 50-те години, когато дискусията се прехвърли върху инфлацията и компромисите между двете злини – безработицата и инфлацията. Това бе времето, когато се появи литературата за Кривата на Филипс, на името на новозеландския икономист Bill Phillips, който “откри” това, което тогава се считаше за статистически надеждно – обратна зависимост между безработица и инфлация, т. нар. компромис между безработица и инфлация.

Както и да е обаче, унищожителното за концепцията за пълната заетост бе последвалата монетаристка и неокласическа интрепретация на този компромис. Класическото (предкейнсианско) понятие за естествено ниво на безработицата (разбирано като равнозначано на пълна заетост) бе съживено и това доведе икономическата теория да отрече политики, насочени към управление на търсенето, целящи да ограничат безработицата до фрикционните й компоненти.В тази глава ще изследваме еволюцията на кривата на Филипс и начина, по който идеята, че може да съществува компромис между двете злини – безработицата и инфлацията - се променя поради изместването на идеологическото господство от тези, които виждат значимата роля на правителството при поддържането на ниски нива на безработицата към онези, с неолиберални убеждения, които отхвърлят правителствената намеса и считат, че “пазарът” ще генерира пълна заетост без правителството.

Ще покажем, че по-неотдавнашните развития в историята, такива като прибавянето към кривата на Филипс на моделите за инфлационните очаквания и т. нар. “естествена ставка на безработицата”, които се опитват да възкресят вярването на Класическата теория, че свободният пазар доставя оптимални резултати, дискредитирани по времето на Великат депресия (виж глава 15 “Кейнс и класиците”), са изцяло различни от оригиналната концепция за Кривата на Филипс.

По-новата литература се опитва да отрече съществуването на стабилен компромис между безработицата и инфлацията и може да се проследи назад във времето до американския икономист Irving Fisher, който е виден и влиятелен представител на Неокласическия подход през последното столетие.

В тази глава надграждаме върху анализа, представен в глава 15, където очертахме дебата между Кейнс и “класиците”. Ще се позовем на разбирането ви за стандартния класически пазар на труда и заключението, което е постигнато от тези теоритични постановки, че безработицата възниква, когато реалната заплата е твърде голяма.

Също разширяваме дискусията за Кейнсианското виждане за безработицата и фундаменталната разлика между доброволната и недоброволната безработица. Виждаме, че последната е причинена от недостатъчно съвкупно търсене, което може да се поправи чрез икономическата политика.

Пълноценното разбиране на дебата между Кейнс и “класиците” позволява по-дълбокото разбиране на т. нар. Крива на Филипс, която става известна в края на 50-те години, но която всъщност бива измислена от икономистите по-рано.

Фокусът на тази дискусия е върху въпроса, дали трябва да се избира между безработица и инфлация, и дали правителствата могат да използват експанзионистична фискална политика, за да намалят безработицата до някакъв ненамалим  (фрикционен) минимум….