Прочетен: 686 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2015 18:54
Тя трябва да е заплата, която позволява на човека (и семейството) да участва в обществото по смислен начин, а не да страда от социално изключване или отчуждение поради липсата на доход.
Тя (минималната заплата) е изявление на националните стремежи.
Не трябва да има такова нещо като “работещи бедни”.
Във всяка страна тя трябва да е най-ниската заплата, която обществото счита за приемлива, и при която бизнесите могат да оперират. Тогава съображенията относно възможността за плащане се правят при условията на тези социални цели.
Ако даден малък бизнес, или всеки бизнес при това, счита, че няма “възможност да плати” тази заплата, тогава едно развито общество ще каже, че този бизнес е негоден да оперира в икономиката му.
Такива фирми би трябвало или да се преструктурират чрез инвестиции, за да повдигнат достатъчно нивата на производителността си, за да имат капацитета да платят, или да изчезнат.
Този подход създава динамична ефективност, при която икономиката постоянно тласка напред растежа на производителността и позволява материалните стандарти на живот да се покачват.
Според мен не трябва да има работник, на когото се плаща по-малко от това, което е считано за най-ниския толерируем жизнен стандарт, само защото някоя фирма, оперираща при ниска производителност-ниско заплащане, иска да произвежда в страната и да прави “евтини” печалби.
Не считам, че частният “пазар” е съдник за ценностите, към които обществото би трябвало да се стреми или поддържа. Тук се различавам значително от моята професия (бел.: икономист).
Работодателите винаги желаят системата за работната заплата да бъде напълно дерегулирана, така че “пазарът да може да работи” без окови. Това трябвало да ни покаже колко “струват” работниците.
Проблемът е, че т. нар. “пазар”, в своята чиста концептуална форма, е аморален, неисторичен конструкт и не може да проектира социалните ценности, които свързват общностите и хората в нещо по-висше.
Минималната работна заплата е концепция, базирана на ценности и не трябва да се определя от пазара. Всичко това е в допълнение на обичайното отрицание, че чист “конкурентен пазар на труда не може да съществува, имайки предвид дисбалансите между работниците и работодателите и факта, че потребителската стойност на работната сила се извлича в рамкита на транзакцията (т.е. работникът трябва да е принуден да работи).
Това не е същото като при другите размени, където страните сключват сделка и след това всяка поема по своя път, за да се наслаждава на плодовете от сделката…”
от днешния billy blog на проф. Бил Мичъл
Стават ли парите за ядене
ГЛАВА 16 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС Н...