АМЕРИКАНСКИЯТ ФЕДEРАЛЕН РЕЗЕРВ (ФЕД), КАКТО ВСЯКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА В СЪВРЕМЕННАТА ПАРИЧНА СИТЕМA, МОЖЕ ДА ОПРЕДЛЯ И ПОДДЪРЖА ЕДИНСТВЕНО ОСНОВНИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ (ЦЕНАТА НА ПАРИТЕ), НО НЕ ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ (КОЛИЧЕСТВОТО ПАРИ В ИКОНОМИКАТА)

Де юре, Фед е агентът на Конгреса в издаването на банкнотите и вкарването на информацията (електронните импулси) в софтуера на паричната система на американския долар. Той е определен от Конгреса да върши това. Конгресът може да определи всеки, който си пожелае. Тук няма да говоря за това, че на практика (де факто) Уолстрийт, казва на Конгреса, какво да нарежда на Фед, но това е политически проблем.

 

Фед не може да управлява паричното предлагане, както всички си мислят, а едва неотдавна икономистите от Банката на Англия излязоха с документ, който призна това. Фед, както и всяка нормална централна банка, може ЕДИНСТВЕНО да определя и поддържа основния лихвен процент, но не и количеството пари в системата (т.е. не може да управява т. нар. парично предлагане). Фед създава необходимите за банковата система резерви.

 

Икономистите от банката на Англия потвърдиха неотдавна (а това ММТ го казва от 25 години), че търговските банки не отдават резерви като кредити на своите клиенти, и не се нуждаят от резерви или депозити първо, за да могат да издадат кредит след това. Кредитите създават депозитите в банковата система, а не обратното. Търговската банка издава кредит, когато има клиент с добра кредитна история, искащ кредит. Едва след като издаде кредита, търговската банка набавя нужните й резерви или от междубнковия пазара за резерви, или, в краен случай, от централната банка.

 

Защо Фед действа автоматично, неволево и не може да определя паричното прдлагане?

 

Ежедневно търговските банки издават нови кредити на своите клиенти по гореописания начин (без да се нуждаят предварително от резерви ). Когато това става, банковата система има нужда от повече резерви за междубанковите разплащания – търговска банка издава нов кредит, отваря нов депозит на кредитополучателя, след което клиентът може да купи нещо с кредита и да плати на продавача, който има сметка в друга банка. Когато в банковата система има по-малко резерви за междубанкови разплащания (в горния пример за разплащането между банката на купувача и тази на продавача), отколкото е необходимо, това би повдигнало лихвения процент, тъй като на междубанковия пазара ще има наддаване за резерви, които фактически липсват. Ето защо, ако Фед (централната банка) иска да поддържа избрания от него основен лихвен процент, той трябва да създаде и вкара нужното количество резерви в банковата система. Как го прави? Като купува ДЦК от банките на вторичния пазар за ДЦК (по закон Фед няма право да купува ДЦК директно от Министерството на финансите). Значи Фед купува ДЦК с резерви, които създава от въздуха и по този начин лихвеният процент няма да се покачи над избраната от Фед стойност. 

 

Обратното – когато в банковата система има повече от нужните на банките резерви, това би накарало лихвения процент да спадне до 0, отново компрометирайки избрания от Фед основен лихвен процент, защото търговските банки не държат излишни резерви като активи на балансния си лист, тъй като резервите не им носят лихва. Затова търговските банки винаги се стремят да се отърват от излишното количество резерви, продавайки ги на някоя друга банка на междубанковия пазар за резерви. Когато обаче в банковата система, като цяло, резервите са в по-голямо количество от необходимото, банките ще смъкват цената (лихвата) все повече и повече, само и само да могат да се отърват от ненужните им резерви. Това би довело основният лихвен процент до нула. За да не го допусне, и за да поддържа избрания от него основен лихвен процент, Фед автоматично продава носещи по-голяма лихва ДЦК, в количеството, което е достатъчно да изтегли излишните резерви от банковата система (банките купуват ДЦК с резерви).

 

Та затова казваме, че Фед действа неволево, тъй като вкарването и изкарването на резерви в банковата система от страна на Фед става автоматично, за да може да поддържа избрания положителен основен лихвен процент – това са чисто монетарни, а не фискални операции и нямат връзка с реалната икономика.

 

Правителството (Министерството на финансите), чрез фискланата си политика, също създава и унищожава резерви, но това то може да прави и волево, когато разходва и определя данъците.

Правителството (Министерството на финансите), чрез дискреционната си фискална политика, също създава и унищожава резерви, но го прави волево, когато разходва и определя данъците.

Окончателният вариант на решението да бъде въведена Федерална резервна банка възниква на частна земя, собственост на Дж. П. Морган — остров Джекил, Джорджия. Въвеждането на FED през 1913 г. улеснява международните банкери да заздравят финансовата си власт в САЩ. Паул Варбург става първият председател на FED. Решението за Федералния резерв е последвано от 16-ти допълнителен текст в американската Конституция, който разрешава на Конгреса да облага с данък личните доходи на гражданите. Такива са последствията, след които американското правителство не може повече да печата пари, за да финансира собствените си операции. Това е първият случай в историята на САЩ, когато народът започва да плаща данъци за доходите си.
Най-големите собственици на акции на Федералния резерв по онова време са:
1. Банките на Ротшилд от Лондон и Париж;
2. Lazard Brothers Bank от Париж;
3. Israel Moses Seif Bank от Италия;
4. Waeburg Bank от Амстердам и Хамбург;
5. Lehmann Bank от Ню Йорк;
6. Khun Loeb Bank от Ню Йорк;
7. Рокфелеровата Chase Manhattan Bank от Ню Йорк;
8. Goldman Sachs Bank от Ню Йорк.

прочети повверителен разговор на американски съдия с представител на ФЕД на
http://didanov.blog/politika/2015/03/16/razgovor-na-amerikanskiiat-grajdanski-sydiia-daniel-doil-bin.1346492

не зная защо с такава упоритост го постваш горното.само по себе си то е истина ,но когато се говори за цялостния мандат и деиност на фед ,то не е дори полуистина т.е, не покрива дори полувината от цялата история. на фед са делегирани права и задължения включващи още поддържане на максимална заетост,стабилни цени,надзор и контрол над банките,поддържане на стабилността на финансовата система и прочие.доколко ефективно това се случва всеки може сам да прецени.само един прост пресен пример---кризата от преди 6-7 години.много големите за да бъдат оставени да фалират банки/главния виновник /бяха спасени за сметка на данъкоплатците/от сащ и чужбина/като при това си останаха мнооого големи.

основната грешка на американците, е че позволиха на една частна повтарям частна компания каквато се явява ФЕД да печата американските долари и да ги продава на ам. правителство срещу лихва разбира се - оттам произтича цялата зависимост на ам. президенти и правителство от олигархичните кръгове държащи ФЕД. (Горното го споменах като увод на посоченият от мен разговор,т.к. той е доста голям.) Поради тази причина беше и убит Кенеди, защото той се опита да покаже на американците истината и да върне суверенността на ам. правителства

диданов не визирам теб в горния коментар ,а автора на статията ,която е манипулативна.според него фед като всяка една държавна централна банка просто поддържа избран лихвен процент и емитира долари като обслужва фискалните нужди на амер.правителство.на пръв поглед е така,но всъщност-нищо подобно.ето какъв е номера ---амер.правителство предлага,а конгреса утвърждава бюджет,които като правило е с дефицит/корпорациите са изнесли производствата навън и от продажба на например-стоки ширпотреба печелят като от наркотици.данъци плащат колкото за бог да прости/.за да поддържа социалния мир правителството прави разходи които не може да покрие с приходите от данъци.следователно се нуждае от заем.за целта съкровищницата издава дцк които са гарантирани с реални държавни активи-злато,недвижима собственност и пр....фед измисля едни пари от въздуха зад които няма нищо---хартия,боя,електронни импулси.срещу тях купува дцк...тоест--срещу пари гарантирани с нищо придобива пари/които се връщат по заема, / гарантирани с реални активи.или сдруги думи лихвите които начислява са по малкия проблем,големия проблем е че цялата парична новосъздадена маса е феик,въздух.частни банкери придобиват срещу въздух реални пари.ако прилагаха тази схема на 100% досега да притежават сащ 10000 пъти.те не са тъпи,това би довело до моментално сриване на системата,революция.затова с присъщата им евреиска скромност в края на годината връщат по голямата част от заработеното на съкровищницата.оставили са си само малко по малко от полувината държавен дълг ,колкото да държат контрола.