“Главната идея е, че правителствената фискална политика, правителствените разходи и данъци, заемането и изплащането на заеми, издаването на нови пари и изтеглянето на пари, всички тези неща трябва да се предприемат единствено като се наблюдават резултатите върху икономиката, а не някаква създадена, традиционна доктрина относно това кое е стабилно и нестабилно. Този принцип, да се преценява единствено според ефектите, се прилага в много други сфери на човешката дейност, където е известен като метода на науката, противопоставящ се на схоластиката. Принципът фискалните мерки да се оценяват според начина, по който те работят или функционират в икономиката, можем да наречем Функционални финанси…
Правителството трябва да настройва разходите и данъците си така, че общите разходи в икономиката да не са повече или по-малко от това, което е достатъчно за закупуването на общото производство при текущи цени и при ниво на пълна заетост. Ако това означава, че ще има дефицит, повече заемане, “печатане на пари” и т.н., то тогава тези неща, сами по себе си, не са нито добри, нито лоши. Те са просто средствата за постигането на желания резултат – пълна заетост и ценова стабилност…”
Аба Лърнър, “Функционални финанси и федералния дълг” (1943 г.)