Чета страницата с проблемите (issues page) на Бърни Сандърс като списък от всичко това, което ни е казвано, че е политически невъзможно. Въпреки това той получава чупеща рекордите поддръжка, именно защото хората са уморени да слушат, че нещо не може да бъде направено, че е невъзможно да се изхвърлят парите от политиката, или че не е реалистично да се справим с неравенството и расовата несправедливост, или че осигуряването на нормална за живот заплата е политически невъзможно.

Бърни отхвърля безмилостно склеротичните визии за това, кое е “политически възможно”. И сега към списъка си той би трябвало да добави програма за гарантирана заетост (Job Guarantee). Вдействителност той вече има главните съставки – дръзко предложение за елиминиране на безработицата чрез създаването на 13 милиона добре платени работни места, нормална за живот минимална заплата и федерално финансирана програма за гарантирана младежка заетост, която Sandy Darity правилно нарече първа стъпка (a stepping stone, пилотна програма) към повсеместна програма за гарантирана работа за всички.

Времето на програмата за гарантирана заетост настъпва.

- Тя осигурява основно човешко право;

- Тя се справя с поне три ключови източника на “икономическото насилие и несправедливост” – безработицата, несигурната работа и работните заплати на бедността;

- Тя е добра за семействата, икономиката, околната среда и общностите ни.

Ето какво трябва да знаете относно програмата за гарантирана заетост.

ГАРАНТИРАНАТА ЗАЕТОСТ НЕ ОЗНАЧАВА ГОЛЯМО ПРАВИТЕЛСТВО

Често срещано погрешно схващане е, че гарантираната заетост е голяма и непредсказуема програма, което се споделя и от Matt Bruenig в неотдавнашана публикация (post):

“Размерът на работната сила в програмата за гарантирана заетост ще вариара значително през бизнес цикъла ... Тъй като работната сила в програмата теоритично би трябвало да се разширява значително и свива значително, ценността на труда в дългосрочен план се изключва.”

Опасението е, че програмата за гарантирана заетост (правителството като работодател от последна инстанция – Employer of Last Resort - ELR) ще e много обширна и варираща, не само поради това, че трябва да се справи с милиони безработни хора във всеки един момент, но също и поради това, че трябва да премине през много големи люшкания (опитвайки се да създаде милиони нови работни места по време на рецесия, но да не е в състояние да завърши проектите си, когато милионите хора се върнат обратно в частния сектор по време на икономически експанзии). Това, до голяма степен, не е вярно.

1. Програмата за гарантирана заетост стабилизира заетостта

Да, гарантираната заетост ще варира – ще расте в рецесии и ще се свива по време на експанзии. Но една постоянна програма за гарантирана заетост ще е относително малка по размер и ще се люшка сравнително малко, защото тя стабилизира икономическите условия, частните разходи, очакванията за печалба и по-важното – заетостта. Амплитудите на икономическата нестабилност, които днес наблюдаваме, ще са много по-малки, именно защото гарантираната заетост се справя с отвратителните последици от масовата безработица (за разходите и очакванията на частния сектор и на хората и общностите). Гарантираната заетост е също добра и за частния сектор (private sector) и осигурява по-стабилна и изобилна заетост в частния сектор, защото тя гарантира, че вътрешното търсене никога няма да колабира по начина, по който го прави днес с наличието на масова безработица.

2. Гарантираната заетост е превантивна, а не само лечебна програма

Безработицата е като вирус - разпространява се в икономиката, ако нищо не се прави, за да се държи под контрол. И най-добрият “лек” за този, който иска работа, е работа, а не подаяния. Но гарантираната заетост е не само лекарство, но и превантивна мярка.

Всеки безработен човек днес прави така, че друг изгубва работата си, но програмата за гарантирана заетост обръща процеса: назначаването на един безработен създава работно място за друг.

Днес 20 милиона (20 million) човека искат достойна работа при достойно заплащане. Ако стартираме програма за гарантирана заетост сега, със сигурност тя бързо ще се издуе, поради което и предложението на Сандърс за създаването на 13 милиона работни места (13 million jobs) е единствената програма, гарантираща бързо завръщане към истинска пълна заетост. Но една постоянна програма за гарантирана заетост не би се нуждаела от назначаването на десетки милони безработни хора (+/-), защото масовата безработица става част от миналото.

Програмата за гарантирана заетост ще съществува винаги, за да предоставя доброволна заетост за резерв от хора (сравнително малък по отношение на днешните многобройни безработни), които се затрудняват да намерят работа в частния сектор или са били определени като “ненужни” от частните фирми. Едно е да издържаш семейство с помощи за безработни (които са и временни), а съвсем друго е изгубеният доход в частния сектор да се замени с доход от заплата, позволяваща нормално съществуване, от програмата за гарантирана заетост и от работа, която върши нещо полезно (повече по-долу). В този смисъл поминъкът на тези участници в програмата не е толкова накърнен, колкото би бил с наличието на безработица, и не предизвиква огромния пулсиращ ефект от уволнения в икономиката, който виждаме днес поради сриващото се търсене.

С други думи – по-лесно е да се предотврати развитието на масова безработица, отколкото да се елиминира, след като тя вече се е развила.

3. Гарантираната заетост прекъсва порочния кръг в долната част на разпределението на доходите.

Както и преди (before) съм писала, хората с различен социален статус изпитват различни ситуации на заетост – висококвалифицираните и високообразовани хора практически нямат проблем с безработицата или могат да се окажат безработни за сравнително кратки периоди. Те са назначавани първи, а уволнявани последни. Но дори и когато са безработни, предпазната им социална мрежа е много по-силна поради много по-щедрите социални помощи за безработни, обезщетителни пакети при уволнение, спестяванията и другите им източници на богатство.

Но за тези от дъното на разпределението на доходите животът е много различен – несигурни доходи и заетост, по-дълги периоди без работа, по-къси периоди на заетост и по-малко възможности за акумулиране на богатство и спестявания. Порочният кръг на заетост е първи уволнен – последен назначен. Програмата за гарантирана заетост е предназначена да обхване онези, които са най-уязвими.

4. Гарантираната заетост подобрява икономическите шансове на бедните семейства и тези от средната класа

Представете си, че за дадено работно място се явят два кандидата: единият идва от 9 месечен опит в обновяване на почвата, работил по проект за залесяване, а другият е стоял 9 месеца без работа. Кой кандидат работодателят е по-вероятно да назначи? Шансовете са по-добри за този, който е работил. И наистина, едно изследване (research) показва, че за работодателите 9 месеца без работа се равнява на 4 години изгубен опит.

Гарантираната заетост променя тези шансове. Тя дава на хората шанс за по-добър живот, предоставяйки избор за работа в смислен обществен проект – нещо, което социалните помощи за безработни не са в състояние да направят.

5. Гарантираната заетост адресира неравенството на доходите и възпира сегашните силови интереси

Гарантирането на достъп до работа, плащаща нормална за съществуване заплата, повдига доходите на най-уязвимите семейства в икономиката – ключова стъпка за прекратяване на нерaвенството на доходите (inequality) в САЩ. И заплахата от безработица в долната част на разпределението на доходите значително отслабва.

Гарантираната заетост предефинира понятието за “полезна” работа - обществено настойничество, обновяване на околната среда и устойчиво съществуване, развитие на общностите и - най-важното - инвестиране в хората, са нещата, признати за важни и ценни цели, заслужаващи обществена подкрепа.

Гарантираната заетост създава стандарт за пакет на достойно заплащане. Тя е като минималната заплата, само че по-добра – всеки я получава и още : Какъв е смисълът на минималната заплата за безработния? Частните фирми трябва да предложат този минимален стандарт и да платят повече, когато искат да назначат тези работници.

Но нека нямаме илюзии: “капитаните на индустрията” ще се борят с нокти и зъби срещу програмата, както предупреди Kalecki, а Рузвелт изпита. И все пак упсехът на Франклин Делано Рузвелт (и този на Harry Hopkins, Eleanor Roosevelt и Frances Perkins наред с други) в подобряването на условията на пазара на труда чрез програмите от New Deal остава без аналог в историята на САЩ. Програмата за гарантирана заетост е следващо стъпало в завършването на революцията на Рузвелт.

6. Гарантираната заетост е липсващото звено от социалната предпазна мрежа

В развитите икономика основните нужди обикновено са задоволени директно:

- Когато проблемът е несигурност на доходите в пенсионна възраст – предоставяме пенсии (социална сигурност).

- Когато проблемът е несигурност в изхранването – предоставяме храна.

- Когато проблемът е бездомност – предоставяме жилища.

- Но когато проблемът е безработица, не предоставяме работни места. Предоставяме подаяния, тренировачни програми, студентски заеми - всичко, но не и действителна работа. Гарантираната заетост институционализира един важен компонент на общата мрежа за социална сигурност: осигурителна мрежа за работа.

СПЕШНО НУЖНИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ОБЩЕСТВЕНИ ПРОЕКТИ СА ТРОМАВИ АНТИЦИКЛИЧНИ ИНСТРУМЕНТИ И НЕ ПРЕДОСТАВЯТ РАБОТА ЗА ВСИЧКИ

Задачата пред нас е да предоставим достойна работа на достойно заплащане за всеки, който иска работа. Много от прогресивните изглежда мислят, че конвенционалните обществени балгоустройствени проекти са по-подходящи за ролята на антициклични стабилизатори или за политики за създаване на работни места. Bruenig повтаря това като препоръчва, “подхода за целеви обществени проекти ... да се използва повече и по-малко, антициклично в зависимост от нуждата.” Намирам това предложение за парадоксално, тъй като по-рано в неговия блог (blog) той твърди, че капиталоемките проекти не варират лесно едновременно с бизнес цикъла. И това е точно така.

Или трябва да заменим моста “Tappan Zee” с нов, или не трябва. Или високоскоростната жп система е добра идея, или не е. Дали времето е дъждовно или слънчево, дали сме в рецесия или в експанзия, работата трябва да бъде свършена. Тези проекти не могат да флуктоират, тъй като те са значими, стратегически и капиталоемки. Те са много нужни програми, но не са политики за стабилизиране на бизнес-цикъла. И не могат да гарантират възможност за трудова заетост до последния човек, който не е намерил работа, плащаща достойна заплата, но иска такава. Единствено програмата за гарантирана заетост може да стори това.

Но има огромен недостиг на некапиталоемки проекти, те могат да варират с промените на настроението на икономиката и не са спешни (are not make-work).

НЕЩАТА ЗА СВЪРШВАНЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ ХОРАТА, КОИТО МОГАТ ДА ГИ СВЪРШАТ

Бизнесът на частния сектор не е да задоволява основни нужди или да осигурява заетост за всички. Но след като веднъж повечето основни нужди са задоволени, ще има ли достатъчно работа за свършване от участниците в програмата за гарантирана заетост? Убедена съм, че да. Както Warren Mosler казва: “Няма граници на начините, по които можем да служим един на друг.”

Моето притеснение е, че дори и ако мобилизираме всеки, който иска да работи в частна или обществена инициатива, все още ще има недостиг на работна ръка, за да свършим всички неща, които са ни крайно нужни, особено що се отнася до околната среда.

Да вземем например долината на река Хъдсън, където живея и работя. Реката Хъдсън и местните паркове и резервати се борят с няколко инванзивни видове (водния кестен и мидата зебра), които променят коренно екологията на устието и естествения хабитат на долината. И докато общността ни и приятелите ми, доброволци (volunteers) и организации с нестопанска цел работим упорито да предпазим и възстановим долината, липсва едно изключително важно нещо: широкомащабно финансиране и много, много повече помагащи ръце.

Научаването да се идентефицират инванзивните растения и да се отстраняват, най-вече се прави от членовете на общността и училищни групи на доброволни начала. Други проекти включват мониторинг на змиорката и херингата, изграждането на туристически пътеки, почистване на парковете, отстраняване на боклук – всички те са нискоразходни, нискотехнологични и много трудоемки цели, които носят много екологични и социални ползи. И те буквално изискват единствено ръкавици, мрежи за риба и гребла. Работата е гъвкава и целогодишна.

И това е само един пример, който може да предостави постоянни работни места за хиляди безработни хора от цялата долина на Хъдсън за десетилетия напред. (На друго място съм дискутирала как програмата за гарантирана заетост може да реши проблема “хранителна пустиня” – “food desert”).

Съседният град Newburgh - веднъж перлата на модерното технологично постижение, първият електрифициран град (the first electrified city) в САЩ, показал славата, която електрификацията би донесла на нацията и света. (Електрификацията - рожбата на частната предприемчивост - доставена до вратите ни благодарение на широкомащабна правителствена инвестиция). Днес жилищният фонд на Newburgh – рядка колекция от историческа архитектура (historical architecture) – се руши и се нуждае от реставриране и консервиране. След години на нестопанисване и жесток остеритет (austerity), градът бавно прави завой, най-вече поради впечатляващите усилия за обновяване от страна на общността. Какво е нужно? Широкомащабно финансиране и много, много повече помагащи ръце.

Болшинството общности навсякъде в САЩ могат да се възползват от безброй постоянни обществени услуги, екологични, извънучилищни и проекти за полагане на грижи. Безработните се нуждаят от възстановяване на човешкото си достойнство. Както Бърни Сандърс сам се изрази в 8 часовата си речта пред американския Сенат през 2011 г.:

“Човешките същества искат да бъдат продуктивни... Искат да са част от нещо. Искат да ходят на работа, да изкарват заплата и да я носят вкъщи. Така човек се чувства добре.

 Знаете ли какво става с човешкото достойнство, когато внезапно си останете вкъщи ... [и] не можете да излезете да изкарате прехраната. Това унищожава хората… За това става въпрос, когато говорим за безработица.”

Добрите намерения рядко стоят на пътя на добрите икономически политики, но липсата на убеденост и политическа воля го правят. Когато става въпрос за гарантирана заетост, можем също да използваме малко въображение.

Сандърс вече променя дебата за това, кое е политически възможно. Добавянето на гарантирана заетост към списъка ще укрепи безкрайно смелия му и жизнено необходим прогресивен дневен ред.

Превод: Райчо Марков

Източник: New Economic Perspectives