"...Докато много хора вярват, че по-голямата част от историята на парите е прекарана при златен стандарт (и свързват употребата на отсечените златни монети директно със златния стандарт), в действителност златният стандарт работи за сравнително кратък период. Историците дебатират относно точното време, през което той е съществувал, но общото съгласие е, че “класическият” златен стандарт е просъществувал, най-много, едва за няколко десетилетия. Някои отделни нации остават на златен стандарт за по-дълъг период, но от хилядите години, през които парите съществуват, златният стандарт се отчита като кратко мигване. Все пак, поради причините, дискутирани по-горе, той заема зашеметяващи размери в съзнанието на икономистите. Нека да видим как работи златният стандарт.

Всяка нация оперира програма за буферен резерв от злато, поставяйки цена “купува” и “продава”. Много студенти са запознати с програми за буферен резерв от други стоки (вълна, пшеница, петрол), които оперират по същия начин. При златен стандарт правителството фактически “връзва” цената на златото (поддържайки пазарната цена между “точките” купува и продава). За да гарантира, че може да поддържа фиксираната цена, правителството се нуждае от златни резерви, така че, при необходимост, да може да продава злато, за да предотврати покачването на цената. (То купува, когато цената спада.) Другият начин да погледнем на това е, че правителството стабилизира стойността на валутата си спрямо златото.

И двата подхода са правилни, разбира се. Можем да видим това като схема за буферен резерв, за да се поддържа цената на златото стабилна или като програма за стабилизиране на валутата. Модерната монетарна теория (ММТ) предпочита първия, докато ортодоксията взема втория подход. По-късно в този учебник ще дискутираме алтернативна програма за буферен резерв, която ще използва програма за гарантирана заетост за стабилизиране на работните заплати, докато в същото време осигурява пълна заетост. Ще покажем, че разбирането, развито от стоковите програми за буферен резерв (включително “златния стандарт”) могат да се използват за стабилизиране на стойността на валутата спрямо цената на труда. Твърдим, че това е много по-привлекателно, отколкото стабилизирането на стойността на валутата спрямо цената на златото. С други думи, предпочитаме “трудовия стандарт” пред “златния стандарт”, защото той не само помага за стабилизирането на заплатите в държавата и по този начин доходите на работниците и служителите, но също гарантира пълна заетост. За разлика от това, опитването да се използва “златен стандарт” за стабилизиране на стойността на валутата по отношение на златото, периодично води до причиняване на рецесии и безработица.

По-важното за нашите цели тук, и което искаме да подчертаем е, че златният стандарт бе сравнително кратък експеримент, който не стабилизира нито цените, нито икономическия растеж по начина, по който се твърди от защитниците му. Обикновено в икономически бум, потребителските и производствените цени нарастват дори и при златен стандарт. След това те се сгромолясват в рецесия. Докато някои твърдят, че възприемането на стриктен златен стандарт поддържа “паричното предлагане” от по-бързо нарастване отколкото това на златните резерви (тъй като валутата задължително се конвертира при поискване на фиксираната стойност), на практика това не работи по този начин. Първо, правителството би могло да “мами” – обещава обратно изкупуване при фиксираната цена, но да издаде твърде много валута спрямо златните резерви. Но което е по-важното - винаги съществуват “кредитни заместители”, които позволяват на някого да харчи, без да използва валутата: частните банки създават банкноти (буквален превод - банкови бележки - bank notes) или по-късно чекови депозити, а търговците използват и много различни кредитни инструменти (по-специално прехвърляеми менителници) за финансиране на покупките си. Така че харченето (потреблението) може да нарасне, дори когато златните резерви не нарастват в същото време.

В процес на икономически спад се случва обратното: общото производство и цените спадат, и използването на кредитни заместители също спада. Дори когато количеството златни резерви остава същото, широкото парично предлагане се свива. Поддръжниците на златния стандарт обичат да изтъкват, че цените в САЩ през 1900 г. са били приблизително същите, както цените през 1800 г. като свидетелсто, че златният стандарт стабилизира цените. Това което те пропускат обаче, е огромната флуктоация на цените по времето на многото бизнес-цикли – с нарастване на инфлацията (особено по време на войни) и дефлация в рецесия или депресия. Тези бизнес цикли са особено остри – през 19-ти век в САЩ има 5 депресии и само една в 20-ти век (Великата депресия). След като САЩ махат златния стандарт, повече депресии не е имало.

 
Из глава 10 на макроикономическия учебник:

10. НЕСУВЕРЕННИ ВАЛУТИ: ЗЛАТНИ СТАНДРТИ, ФИКСИРАНИ ВАЛУТНИ КУРСОВЕ И СПЕЦИАЛНИЯТ СЛУЧАЙ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРИЧЕН СЪЮЗ - ЕВРОЗОНАТА

10.1. Стокови пари и златен стандарт на теория и практика:

- Ранни монети;
- Номинализъм срещу метализъм;
- Златният стандарт.

10.2. Други системи на фиксиран валутен курс

10.3. Европейският монетарен съюз –Еврозоната:

- Проблеми с постройката;
- Проблеми с платежеспособността и “Понци” финанси при несуверенната валута;
- Великата финансова криза и дефицитите на текущата сметка в Еврозоната;
- Случаите Ирландия и Кипър