Движението за гарантирана заетост и ценова стабилност всъщност предлага подобна на златния стандарт парична система, при която обаче вместо за златото, левът е вързан за цената на труда, заплащан от постоянната правителствена програма за гарантирана преходна заетост. Тази цена (заплатата по програмата) е ФИКСИРАНА, точно както цената на златото при златния стандарт. Тя автоматично (без някакво изрично друго законодателство) се превръща и в минималната работна заплата в България.

 

При златен стандарт можем да кажем, че златото е винги, един вид, "заето" (няма безработица за златото), тъй като правителството (централната банка) се е задължило да го купува и продава при фиксирана цена срещу националната валута. При гарантираната заетост пък трудът е винаги зает. Затова стойността на лева ще се равнява и поддържа от стойността на най-квалифицирания работник, намерил пътя си в правителствената програма за гарантирана преходна заетост. Ето защо програмата трябва да е изградена много добре. Освен, че тя трябва да предлага продуктивна работа в обществения сектор, тя трябва и да провежда добре изградени образователни програми, които да подобряват квалификацията на участниците в нея и по този начин да поддържат и увеличават стойността на лева.

Да имате всичкото злато на света, но да сте сам на планетата Земя и да няма нито един жив човек освен вас или обратното - да нямате злато, но да живеете в общество заедно с останалите хора?

Всъщност това бе и фабулата на един епизод от поредицата "Зоната на здрача".