Спестяването на време от общността на Модерната монетарна теория (ММТ) включва предоставянето на възможно най-просто за хората обяснение на основите на ММТ и разкриването на теоритичните и политически идеи, произтичащи от разбирането на тези основни принципи наред с прозренията на подобни подходи в икономическата наука. Въпреки че последнaта задача е вероятно по-съблазнителна за онези, които досега вече са възприели основите и със сигурност е област, заслужаваща да се разширява, първата задача си остава политически належаща и заслужаваща същото количество време. Няма значение какви прогресивни политики, институционални промени или планове могат да бъдат разработени, ако хората вярват, че “не можем да си го позволим, тъй като нацията е във фалит” или “са невъзможни, понеже капиталистите няма да ги подкрепят”. Това промиване на мозъци е ставало в продължение на десетилетия и явно хората не могат да се освободят лесно от него.

Въпреки че объркването относно същността на “парите” е огромно, в лявото пространство изглежда доста обичайно да разглеждат тази тема като изкуствена в сравнение с изучаването на “реалните” неща. Мисля, че подценяването на значимостта на “парите” е грешка. При това, въобразявайки си, че анализът на “парите” е по-малко застрашителен за силните на деня отколкото анализа на реалните неща, е още по-голяма грешка. Може би единствената друга тема в ортодоксалната икономическа наука, считана за табу в същата степен като “парите”, е свързването на печалбата с принадения труд. Причината за статута на “парите” като тема-табу изглежда е ясна. Разбирането на съществуващите монетарни институции и операции посочва пътя, който би подронил системата, основана на печалбата и експлоатацията на труда.

С това разбира се не искам да припиша такъв фокус или мотивация на теоритиците на Модерната монетарна теория, повечето от които изглежда предпочитат управляемия капитализъм (въпреки че вижте публикацията на Бил Мичъл тук за по-ляво виждане от водещ пропонент на ММТ). По-скоро искам да предложа, че много внимателното, обективно описание на институциите и анализа на монетарните и фискалните операции в системата на суверенна валута от теоритиците на ММТ може би осветява радикален демократичен потенциал, присъщ на суверенните пари, който чака да бъде извлечен. То отваря пътя пред управляемния капитализъм или социалната демокрация, или социализма или отвъд, толкова далече (или не толкова), колкото искаме да стигнем. Този демократичен потенциал, може би, бе това, което накара европейските елити да изземат издаването на валутата от ръцете на демократично избраните национални правителства и вместо това да овластят неотчитащата се пред никого Европейска централна банка.

В настоящата икономическа система реалните ресурси са мобилизирани единствено според волята на издателите или притежателите на парите, и единствено според техните условия. Няма производство, дори и базирано на печалбата и експлоатацията на труда, което да се осъществи, докато не е осигурено финансиране. Има огромна разлика, да ли парите са предоставени по нашите условия, от демократично отговорно правителство, издаващо националната валута, или на базата на частните интереси, тясно мотивирани от печалбата и подпомагани от неотговорно правителство. Издателите и притежателите на парите определят какво производство ще има или няма да има, природата на производствения процес, природата на самата работа, достъпа до производствените ресурси, разпределянето на дохода и свободното време и други неща. Каналът, по който се създават парите (публични или частни) и условията, по които те се издават (демократични или недемократични, безлихвени или обогатяващи рентиерите) силно влияят да ли институциалните промени и регулаторните мерки, противоположни на интересите на капиталистите, включително и мерки, променящи сферата на производството, са жизнеспособни или не.

Поне докато производството не е освободено от печалбата (позволено му е да продължава без да се допитва до нея и без да има нужда да й се отчита), опитите да се постави предприемачеството на различна социална основа и сферата на производството да се преобразува, включително и природата на работата, изглежда вероятно много скоро да се върнат към същите методи на операции и приоритети, присъщи на капиталистическите корпорации. Но в съвременната парична система свободата (когато е желана) от императива на печалбата е винаги близо под ръка. Прерогатив на правителството, издаващо националната валута е да игнорира критерия за печалба и да продължава да работи на друга основа. Отсъствието на ограничения от дохода за правителството означава, че единственото твърдо ограничение е наличността на реални ресурси (по отношение на двете: инфлационната бариера и опазването на природната среда). Не съществува необходимост да се генерира печалба. Не е необходимо на рентиерите да се доставя поток от лихвен доход. Ако производството е нещо, което мнозинството би счело за обществено полезно и за него има достатъчно реални ресурси, главната пречка, поради която то не би могло да се осъществи, е собственият пропуск на избирателите да разберат възможностите, стоящи пред тях.

Разбирането на съвременните “пари” ясно показва, че демократично отговорното правителство, имащо подкрепата на по-голямата част от избирателите, би било вече в позиция, дори при сегашните институционални наредби, да започне обширна трансформация на социалните и икономически институции. Това обаче би изисквало да се тръгне срещу интересите на богатите и силните. За да може да го стори, правителството се нуждае от преобладаващата подкрепа на избирателите, а за да може това да се случи, избирателите трябва да бъдат освободени от объркването си относно “парите” и да проумеят приложимостта на следването на такъв курс.

Може би затова близкото изследване на монетарните операции е табу сред ортодоксалните академични икономисти, по същия начин, по който е табу и признаването на произхода на печалбата.

Преведе: Райчо Марков

Източник: heteconomist.com