Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2014 20:18 - Истинска демокрация в една държава няма да има дотогава, докато гражданите й не осмислят същността на "парите"
Автор: rvmarkov Категория: Политика   
Прочетен: 1052 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image


Първобитните хора не са познавали и не са употребявали "пари". Не е имало парично-стокови отношения. Всеки е бил ангажиран с някаква своя работа – лов, бране на плодове, по-късно отглеждане на животни и т.н. – работа, която е трябвало да се свърши, за да се осигури физическото оцеляване. Някои от духовните си потребности първобитните хора са задоволявали като са рисували по стените на пещерите (също безплатно!). С други думи безработица при тях също не е съществувала и всеки е вършел това, което е трябвало да свърши.

 

Появата на "парите" е неразделно свързана с властта, и по-точно, държавната власт и наложените със сила от нея данъчни задължения. Зад "парите" съществува принуда. Всеки, който не изплати дълга си към властта бива наказван от нея. Чрез силата на принудата държавната власт първо поставя населението в дълг към нея (данъчните задължения) и след това сама определя и издава “нещото” (“парите”), което ще счита и приема като средство за изплащане на това задължение. Например стойността на $1 долар е толкова не поради стойността на материала, от който този долар е направен, а поради това, че той погасява данъчно здължение към американското правителство, равно на $1.

 

"Парите", зад които стои данъчната принуда, стават транспортното средство, с което властта доставя от подопеченото й население нужните й за нормалната си работа стоки и услуги. Ясно е, че властта не се нуждае от "пари", за да финансира разходите си, а е точно обратното – хората се нуждаят от “парите”, които властта монополно издава, за да “финансират” данъчните си задължения и правейки това, те доставят нужните на властта труд, стоки и услуги.

 

Освен от нуждата за погасяване на данъците си, обичайно хората също спестяват “пари” – "Бели пари за черни дни", т.е. те са готови да работят по-дълго и да изкарат повече доход, отколкото им е необходим, за да погасят наложените им от властта данъчни задължения.  За да задоволи това им желание за спестяване, властта трябва да издаде повече “пари”, отколкото след това прибира обратно като данък, т.е. да бъде в дефицит – и то толкова голям дефицит, колкото голям излишък (спестявания) хората биха искали да натрупат. Ако властта не задоволи това им желание за спестяване чрез подходящо голям дефицит, безработицата ще продължи да съществува, въпреки, че хората са заработили достатъчно за погасяването на дъците си доход, тъй като те ще продължат да търсят повече работа, за да могат и да спестят желаната сума.

 

Принудата и наказанието при неизплащане на дължимите данъци създават безработица – хора предлагащи труда си срещу “парите”, нужни им да погасят данъчното задължение. Определена величина данъчно задължение създава определена величина безработица. След това, желанието на хората за спестяване допълнително увеличава величината безработицата, тъй като, както казахме по-горе, веднъж изработили нужните за погасяването на данъците “пари”, те продължават да търсят допълнителна работа, за да изкарат толкова, колкото биха искали да спестят за "черни дни". Ето защо, когато в държавата съществува безработица (хора, предлагащи труда си срещу "пари" и не намиращи такива), властта или трябва да ги назначи, предоставяйки достатчъно от тях чрез разходите си, или, ако няма нужда от техните услуги, да намали данъчните задължения.

 

Нека да изясним как нуждата за плащане на данъци на някои от хората води до търсенето и използване на “парите” за покупките и продажбите от всички останали в държавата. За да сторим това, нека вземем хипотетичен пример със съвсем нова държава с нова национална валута, която ще наречем "Корона", и където правителството налага данък върху собствеността. Нека допуснем, че правителството налага този данък, за обществената нужда да набере армия и предлага работа за войници, които ще получават заплата в "корони". Внезапно много хора, притежаващи собственост, сега се нуждаят от корони и много от тях не биха се съгласили да получат нужните им корони от правитлеството ставайки войници. Вместо това те започват да предлагат стоките и услугите си за продан в нови корони, надявайки се да ги получат без да стават войници в армията.

 

Други хора сега виждат много неща за продан, които те биха желали - пилета, царевица, облекло и всякакви видове услуги като пострижка на коса, здравни услуги и много други. Фактът, че всички тези неща са предлагани за размяна срещу корони, кара някои хора да влязат в армията и станат войници, за да получат корони нужни за покупката на тези стоки и услуги. В дейстителност цените ще се нагласяват докато правителството назначи толкова войници, отколкото се нуждае.

 

Тъй като докато това не се осъществи, там няма да има достатъчно корони, изхарчени от правителството, което да позволи на данъкоплатците да изплатят всичките си данъци, и тези, които се нуждаят от корони и не искат да стават войници, ще намаляват цените на стоките и услугите си дотогава, докато ги продадат или в противен случай ще хвърлят кърпата и самите те ще станат войници.

 

Данъците служат за регулиране на икономиката, а не за да може властта да получи "пари" за харчене.

 

Твърди се, че империята на Инките не е използвала “пари” и въпреки това е процъфтявала.

 

"...Тайната на голямото богатство на Инките може да е била необичайната им данъчна система. Вместо да плащат данъците си с пари, всеки от инките бил длъжен да извърши определена работа за империята…"

 

Данъците при империята на Инките също са съществували, а "нещото", което властта е определила за погасяването им, т.е. "парите", данъчния кредит, е бил трудът в полза на империята, държавата. Няма значение какво точно ще е "нещото", определено от властта, което ще е в състояние да погаси данъчния дълг на населението към властта – то автоматично се превръща в “пари”.

 

Зад “парите”, които всъщност са данъчен кредит, определен и издаван монополно от властта, винаги съществува насилственост - от позиция на силата се налагат данъци и който не се издължи към властта, бива наказван по някакъв начин. Разликата при демокрацията обаче е, че властта, правителството е излъчено от народа чрез обществения договор. Всички ние, отделените граждани сме се съгласили да предоставим на правителството си част от личния си суверенитет и свободи, тъй като сме преценили, че то може да направи неща, подобряващи общото ни благосъстояние, които ние, поотделно, не бихме могли да сторим. Единственото оправдание за самото съществуване на едно правителство са общите интереси на един народ. Правителствената политика трябва да е изцяло посветена на това да са подсигурени достатчно работни места, да е заличена бедността, да има първокласна обществена здравна и образователна система, да могат хора в по-незавидно състояние да могат да го подобрят и т.н.

 

Райчо Марков

Ню Йорк

 

Източници:

 

7-те Смъртоносни Невинни Измами на Икономическата Политика

Чартализмът и подходът към парите като движени от данъците (от Павлина Р. Чернева)

Дълг, дефицит и Модерната монетарна теория (MMT) – интервю в “Harvard International Review” с професор Bill Mitchell



Тагове:   ММТ,   дефицит,   Чартализъм,   тснв,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rvmarkov
Категория: Политика
Прочетен: 880632
Постинги: 648
Коментари: 359
Гласове: 457
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031