Приказка с два края за Тримата братя

Общо начало и завръзка

Имало едно време трима братя. Те имали кокошчица да им снася яйчица, козичка да им дава млекце и нивичка да сеят житце и да си правят брашънце. От яйчицата, млекцето и брашънцето си правели страхотни палачинки, които хапвали сладко-сладко, после полягали на зелената тревичка пред къщичката си и се кефели на слънцето. И така кротко протичал животът им, както обикновено тече и всеки що-годе приличен живот.

Веднъж обаче, слънчеви изригвания ли е имало, козичката ли бе пасла някоя непозната билка, по телевизора ли казали някоя глупост, но незнайно защо, всичко се объркало.

— Няма да направя палачинки, докато не ми дадете една парб! — казал първият брат, който обикновено правел палачинките — Парбта ми трябва, за пране на дрехите и за измиване на кенефа.

— Няма да изпера дрехите, докато не ми дадете една парб! — казал вторият брат, който обикновено перял дрехите — Парбта ми трябва, за палачинки и за измиване на кенефа.

— Няма да измия кенефа, докато не ми дадете една парб! — казал третият брат, който обикновено миел кенефа — Парбта ми трябва, за палачинки и за пране на дрехите.

И седнали тримата братя на зелената тревичка пред къщичката си, но не се кефели на слънцето. И седели така три дни. Били много гладни, а в килера имали и яйчица, и млекце, и брашънце. Дрехите им били мръсни, а реката минавала на един хвърлей място. Кенефът смърдял, а те не помръдвали ...

Първи щастлив, но кратък край

... Така ги заварила баба им. Тя била мъдра бабичка и не се пречкала много-много наоколо. Седяла си кротко и се кефела на слънцето, както обикновено правят мъдрите хора. Но кенефа така засмърдял, че тя прекъснала сутрешната си медитация и дошла да види какво става. И понеже била мъдра баба, веднага разбрала каква е работата. Взела парче хартия, ножица и цветни флумастри. Изрисувала една парб за чудо и приказ.

Извикала третия брат, показала му парбта и му посочила кенефа. Той хукнал да го чисти. После грабнал парбта и я дал на втория брат. И той хукнал към реката с мръсните дрехи. Занесъл вторият брат парбта на първия брат и той се захванал с палачинките. Седнали накрая тримата братя на свеж въздух, с чисти дрехи и излапали всички палачинки. После се излегнали щастливи на зелената тревичка пред къщичката си. Дошла баба им при тях и ги попитала:

— Момчета, може ли да ви помоля за нещо?

— Каквото поискаш, бабо — отговорили щастливо те.

— Дайте ми една парб.

Първият брат й подал парбта. Бабата я взела, хвърлила я в пещта и седнала пак на припек.

Край.

Втори нещастен, но дълъг и мъчителен край

... Така ги заварил съседът им. Той бил хитър човек и се навъртал наоколо. Отварял си широко и очите, и ушите, и носа, както обикновено правят хитрите хора.

Кенефът усмърдял вече цялата околност и съседа бил доволен. Дошъл той при тримата братя, усмихнал се приветливо, погалил ги бащински по главите и заговорил. Говорил умно и убедително за криза-мриза, рецесия-месеция, депресия-мепресия, инфлация-минфлация, дефлация-мефлация, хеджиране-меджиране, субсидии-мубсидии, тренд-мренд, фондове-мондове, баланс-маланс, пасив-масив, актив-мактив, ефективност-мефективност, растеж-барабеж, индикатори-миндикатори, инвестиции-минвестиции, ликвидност-миквидност, дълг-мълг, кредит-мредит, заем-баем. Накрая завършил с това, че той е голям експерт-сексперт, консултант-монсултант и инвеститор-минвеститор. На тримата братя им увиснали ченетата.

— Съседе — извикали те в един глас — ние сме здрави, прави и корави момчета, трябва ни само един заем-баем и ще направим чудеса!

— Аз мога да ви отпусна заем една парб, но вие трябва да ми върнете две пари — меко казал съседа.

— Но ние нямаме две пари, как ще ти ги върнем — извикали отново в един глас тримата братя — пък ако имахме две пари защо ще вземаме заем-баем от една парб — спогледали се объркано те.

И съседът отново заговорил за главница-млавница, лихва-михва, проценти-мроценти, рикс-миск, падеж-мадеж, гаранция-маранция, пазар-мазар, марджин-барабарджин, матуритет-батуритет, цесии-месии, дисконт-мисконт. На тримата братя още повече им увиснали ченетата.

— Виждам, че имате яйчица, млекце и брашънце — отбелязал съседа — това го вземам за лихвата-михвата. А сега вижте и парбта!

Съседът им показал една парб за чудо и приказ. Тримата братя подскочили и протегнали ръце към нея.

— Не! Няма да ви я дам още. Вие не знаете как да управлявате финансови-минансови средства. Искам гаранции-маранции, че ще ми я върнете. Така че, преди да ви я дам, трябва да изпълните следните гаранционни-маранционни условия.

Ти — посочил той третия брат — трябва да ми измиеш кенефа.

Ти — обърнал се той към втория брат —отиваш да ми изпереш дрехите.

А ти — приближил се той до първия брат — отиваш през девет планини в десета да освободиш моя вълшебен извор. Там местните хора са решили, че извора е техен. Ако буйстват много, ги разстрелваш — завършил той и му подал една пушка.

— Ама ние сме гладни — проплакали тримата братя.

— Вие имате вече една парб, така че можете да си купите храна от мен — отвърнал съседа.

Съседа им дал една чудно красива и отделяща BPA пластмасова кутия, пълна с каша от GMO соя, аспартам и/или глюкозо-фруктозен сироп, хидрогенирани мазнини, овкусена с мононатриев глутамат, оцветена с тартразин и консервирана с нитрит и бензоат. Братята излапали кашата и хукнали да изпълняват гаранционно-маранционните условия.

Не минало много време и първия брат се върнал от далечната планина с дървен крак и без една ръка. Тамошните хора продължавали да твърдят, че вълшебния извор е техен. И то доста убедително.

Другите двама братя продължавали да мият кенефа и перат дрехите на съседа, срещу чудно красиви пластмасови кутии с каша. От кашата братята имали ту зверско разстройство, ту тотален запек и били леко поизнервени. Вече не помнели защо ядат само каша и къде са яйчицата, млекцето и брашънцето. Не разбирали защо мият кенефа и перат дрехите на съседа, а техните са мръсни.

Първият брат се тътрел с дървения си крак наоколо и се оплаквал от недостига на каша. Освен това постоянно мърморел за равни права за катерене по черешата. Една вечер другите двама братя не издържали, изтръгнали дървения крак и му разбили черепа с него.

На следващия ден, третият брат заявил, че не може повече да живее в тяхната смрадлива къща с висока престъпност и нисък стандарт на живот и се запилял някъде по света да мие чужди кенефи.

Последният брат излапал доволен тройна порция каша, но го присвил стомаха и изтичал до кенефа. Там се подхлъзнал на едно прясно лайно и паднал в дупката. Така и не успял да излезе — крещял няколко дни и накрая се удавил в собствените си лайна.

В това време съседа си направил чудни палачинки от продуктите, които взел от братята. И нямало как да не са хубави. Яйчицата били от свободно гледани щастливи кокошки, млекцето от уважавана козичка, пасла само по тучни ливади, житцето отглеждано без пестициди, а брашънцето смляно в каменна мелница. Излапал палачинките, избърсал си мазната уста и седнал да се кефи на слънцето. Единственото, което разваляло кефа му, била ужасната воня и крясъците от съседния двор. “Някои хора май не могат да се цивилизоват. Но ако не им помагаме ще се удавят в собствените си лайна.“ помислил си той. След това облякъл чисти дрехи и решил да замине през девет планини в десета да си нагледа
имотите.

Край.

kaluger

***

Коментар на приказката от позицията на Теорията на свободните национални валути:

Някои читатели недоумяват как и защо братята биха приели парата, нарисувана от бабата?

Това е приказка, художествената измислица на kaluger. Първо той казва, че поради някакви необясними причини първият брат изведнъж поискал една пара, за да направи палачинките, които преди обичайно правел без пари.

В реалния живот, след като премахнем валутния борд и въведем независим фиатен лев, свободно търгуващ се на международните валутни пазари при плаващ курс и монополно издаван от българското правителство, налагането на данъци върху частния сектор, погасяеми единствено в лева, създава нужда от левове за българските граждани, защото неплащането на дължимите данъци води до глоби, секвестиране на собственост и дори затвор.

Правителството първо, чрез данъците, предизвиква търсене за националната валута. Срещу тази валута, която само то има право легално да "рисува", то си набавя нужните му стоки и услуги използвани след това за общото благо, защото правителството - това сме ние избирателите, народа.

И какво би станало, ако първият брат, след като е взел парата от бабата и е направил палачинките, не е заплатил на втория брат за чистенето на кенефа, а я е спестил за черни дни?

Ето защо умната баба би рисувала толкова пари, колкото са нужни за да задоволят желанието за пестене така, че накрая, когато прибира парата обратно (данъчното облагане) и тримата братя да са работили и произвели и спестили, колкото са искали. Ясно е, че бабата би трябвало да е нарисувала повече пари, отколкото е прибрала след това обратно като данъци, т.е. да е в дефицит, който би бил равен на излишъка (спестеното) на братята.

Облагането с данъци създава предпоставка за възникването на безработица.

Безработицата се появява, когато поради грешна фискална политика (твърде големи данъци и/или недостатъчно големи правителствени разходи) правителството не предоставя достатъчното количество национална валута (парата от приказката), необходима за погасяване на данъчните задължения и спестяванията в сметки или под дюшеците на неправителствения сектор.

Без нуждата от сдобиване с националната валута (парата) за безработица просто не можем да става въпрос. Няма парично-стокови взаимоотношения и всеки върши това, което е нужно да бъде свършено. Ето защо е логически абсурдно, първо правителството да създаде безработица чрез данъчното облагане, а след това да не предостави достатъчно количество от националната валута така, че да задоволи нуждата на неправителствения сектор от национална валута. Правителството тогава трябва или да назначи всички безработни в правителствения сектор чрез увеличаване на правителствените разходи, или, ако не са му нужни толкова работници и служители в публичния сектор, да намали данъчните задължения на частния сектор, защото определена големина данъчни задължения създава определена големина безработица.

Вторият злополучен край на приказката показва абсурдността, в която България се намира в момента. Това е, първо - криминално, второ – жестоко и трето – тотално сбъркано. Трябва да се събудим от този кошмар и да започнем да мислим логично. Всичко е в собствените ни ръце и глави.

Много поучителна българска приказка!