Преди 15 години университетът на Мизури в град Канзас, САЩ въвежда своя валута, наречена БУКАРО. В края на всяка година всеки студент на университета е длъжен да представи на администрацията на университета 20 букаро, в противен случай не би могъл да завърши годината. Студентите могат да заработят букаро срещу обществено полезен труд в определени от университета центрове, като за 1 час труд се заплаща 1 букаро от униврситета, т.е. трябвало е да положат 20 часа обществено полезен труд на година, за да могат да се явят на изпит.

Имало е и богати студенти, които не са искали да работят, а са предлагали долари срещу букаро. Тогава, преди 15 години, пазарът е установил цената на 1 букаро на $5, т.е. студентите, които не са искали да работят по програмата, са плащали по $5 дола за 1 букаро. Някои студенти също така са спестявали букаро за следващи години. Така в края на първата година университетът събрал 20 000 букаро от 1 000 студенти, като преди това е бил платил 30 000, т.е. университетът бил завършил с 10 000 букаро дефицит на баланса си. 10 000 букаро били изработени от студентите, но били спестени. Университетът не взимал на заем обратно от студентите спестените от тях букаро срещу лихва и защо ли? С други думи лихвеният процент в най-малката отворена икономика на света била 0%.

Какво се наблюдава 15 години по-късно? 1 букаро вече се търгува на свободния пазар за $15. Инфлация в долара! В университета в Канзас има студенти от цял свят. Букарото е издавано единствено от администрацията на университета и няма златно или някакво друго материално покритие. Няма безработица – всички студенти винаги могат да изработят толкова букаро, колкото искат, полагайки обществено полезен труд.

Валутата Букарото наистина съществува в университета в Канзас, Мизури и бе даден за пример от Уорън Мозлър в София на 9 ноември 2013 г., когато илюстрира действието на съвременната национална валута, която се издава от националното правителство при свободен курс на обмяна.