СВОБОДНИ НАЦИОНАЛНИ ВАЛУТИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.12.2013 22:01 - Дейвид Гребер

Автор: rvmarkov Категория: Политика

Прочетен: 1030 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 27.12.2013 22:17

Дейвид Гребер - човекът, свързван веднага с движението Occupy Wall Street, напипва и описва доста добре причините за кризата на финансовия капитализъм, но той също се нуждае от ТСНВ.

Точно заради това лично участвах в протеста през есента на 2011 г., нахлупил бейзболна шапка с надпис ММТ, раздаващ листовки и копия от книгата "7-те невинни смъртоносни измами на икономическата политика". Едно от копията на книгата отиде и в импровизираната библиотека на протестиращите в Зукоти Парк в долната част на Манхатън.

Посланието ми тогава не бе чуто за съжаление. Та там имаше едновременно стотици различни протестиращи с различни послания…

Дейвид Гребер също, както всички останали, трябва да знае, че националната валута е обществен монопол, и че правителственият дефицит е неправителствения излишък, и че държавният "дълг" е частното финансово "богатство", и че днес правителствата не трябва дори да издават държавен "дълг" в собствената си валута.

Някои хубави попадения на Гребер (от статията, публикувана в сайта на проф. Кръстьо Петков, http://www.kpetkov.eu/node/514):

"…. Дългът е инструмент, който позволява на силните да внушават чувство за вина на слабите, да ги направи зависими. Трябва да работиш много, понякога цял живот, за да върнеш заемите си. През 90-те г. Алън Грийнспан, президент на Централната банка на САЩ, беше много ясен по този въпрос. Той обясняваше, че е много важно всеки американски гражданин да взема пари назаем, защото това позволява да се запазят ниски заплатите. Впрочем, когато си задлъжнял, по-трудно стачкуваш. Ето какво стана от края на 70-те г. насам: производителността нарасна, но заплатите не мърдат и увеличаването на покупателната способност на 99 на сто от населението минава през задлъжняване, докато печалбите от производителността отиват в джобовете на един процент. След цикъла на държавата покровител, от 1945 до… да речем 1980 г., капитализмът премина към нов договор с народите: край на държавата покровител в замяна на повече свободи. Вместо да увеличат заплатите, дават кредит. Вече можете да вземате пари назаем, да придобиете своето собствено парче от капиталистическата торта - което всъщност е равносилно на това да придобиете собственото си заробване чрез задлъжняването. Този тип система се разраства, разраства до момента, в който експлодира, както видяхме, че стана със системата на subprimes…."

"….В САЩ също кризата от 2008 г. причини големи социални щети, а не видяхме големи протести.
- Имаше, като движението "Окупирай Уолстрийт". Но тези процеси са дълги. Не трябва да се забравя, че Барак Обама направи много лява кампания. Докато хората си дадат сметка, че той води много консервативна политика, минаха няколко години. След това доминиращите медии, телевизиите, големите вестници, всички те са дясно ориентирани. Мнозинството американци са много по-леви, отколкото заобикалящия ги дискурс: например две трети от американците са за социалната сигурност, но големите медии никога не говорят за това. Американската политическа система е основана на институционална корупция, политическата власт е купена от Уолстрийт, точка. Така че няма никаква изненада, че заробването на гражданите е организирано чрез задлъжняването и правителството е натоварено с по-низшите дела (полиция, задържане, експулсиране и т.н.) в полза на интересите на мултинационалните компании и банките…"

Есента на 2011 г. в Манхатън