"...Безработица имаме, когато хората се нуждаят от пари и търсят работа, за да им бъде платена заплата. Аз бих назначил хиляди ако не трябваше да им платя, а също и всеки друг би постъпил така. Винаги има предостатъчно работа да бъде свършена, но заплащането й е проблема.

Сега, това е моята визитна картичка. Аз съм единствения, които печата тези картички, но би ли се съгласил някой от вас тук да работи за мен, ако му платех с тези картички? Разбира се не. Какво бихте направили с тях? Може да се опитате да ги продадете чрез Ибей – късмет в това начинание! Аз опитах и не работи. Така че никой от вас не е безработен и търси работа, която се заплаща с визитните ми картички. Никой не чувства някаква принуда, която го кара да има една от моите картички, нали? Никой не е притеснен, ако не е успял да се сдобие с тях. 

Но сега ще ви кажа още едно нещо и това е само наужким. Има само една врата, през която може да се излезе от тази зала и там стои мъж с пистолет. Той работи за мен. Вие не можете да излезете от тук без една от моите визитки, която трябва да дадете на човека с пистолета при изхода. Чувствате ли принудата сега? Сега всички вие сте безработни в търсене на работа срещу моите картички. Сега се чудите как да излезете от залата, какво трябва да направите срещу една от тези визитки. Сега ако ви кажа, че има работа да ми помогнете и почистите пода, подредите залата и аз ще ви дам една моя визитна картичка, вие ще бъдете заинтересовани. Знаете, че тази система работи.

Точно това са направили англичаните, когато са монетаризирали Африка. Те отишли в Гана и искали да отглеждат кафе. Там имало местно население, може би преди около 200-250 години, но никой от тях не искал да работи на кафеена плантация. Те си имали свои грижи - да ловуват, отглеждат животни и т.н. Там не е съществувала безработица, тъй като никой не търсел работа срещу заплащане. Всеки си имал работа. Бабата помагала при отглеждането на децата докато майка им беряла капини или вършела каквото трябвало друго да свърши, винаги имало работа за вършене.

И какво тогава направили англичаните? Излезли с много хитроумно решение – въвели нови пари, аз ще ги нарека “корони” и казали на всички местни жители, че има нещо, наречено “данък колиба”. Наложили данък колиба. Който не заплати 10 корони на месец, колибата му ще бъде изгорена.

Вие знаете как тогава са се почувствали тези хора – по същия начин, както вие се почуствахте, когато разбрахте, че трябва да дадете една визитка от моите, за да можете да излезете от залата, само че в Гана нещата били наистина. Сега англичаните биха могли да предложат работа, тъй като всички местни изведнъж станали безработни, търсейки работа, за да изкарат корони.

Следите ли мисълта ми дотук? Научил съм се да го изказвам много просто, тъй като съм го обяснявал на управители на централни банки. (смях в залата и аплодисменти). Истина е. През 1996 г. В Ню Хемпшир бях на конференция на управителите на централни банки и по същия начин им обяснявах как новото евро няма да работи и ще се стигне до положението, в което ЕС е днес. Обясних им какво точно ще се случи, бе просто закономерно.

Обратно към нашата история. Сега англичаните могат да назначат хора да работят на плантациите за кафе, тъй като те са се нуждаели от корони, за да платят данъка. По същия начин, по който моят човек с пистолета при вратата прави възможно за мен да ви назнача да ми работите, тъй като се нуждаете от визитките ми за да излезете от тук.

Има едно много важно нещо обаче. Защо аз събирам данъци във вид на визитки при изхода? Да ли защото се нуждая от тях, за да мога да ви платя за работата? Не! На практика аз първо трябва да изхарча тези картички преди да мога да ги събера обратно по-късно. Аз ще го обясня след няколко минути, но ако искам да взема на заем картички от вас, не бих бил в състояние да го сторя, докато първо не съм ги бил изхарчил.

Сега, ако в тази зала има 300 човека, колко картички трябва да изразходя ако искам да предложа на всичките работа? Ще трябва да изразходя поне 300 визитки, иначе някои от вас не биха могли да излязат от тази зала. Но какво би станало, ако някой би искал да работи и изкара 3 или 4 картички? Може би би искал да си ги занесе вкъщи или поради каквато и да е друга причина. Тогава би трябвало да изразходя повече отколкото прибирам обратно във вид на данъци. Но бих ли бил някога в състояние да бъда в излишък, т.е. да прибера повече визитки като данък, отколкото първо съм изхарчил? Мога ли да изразходя например 100 картички, а след това да събера 200? Не! И какво фактически би се случило ако при 300 човека в залата реша да изразходя само 250 картички? Би имало платена работа за само 250 човека. В този случай поне 50 от вас биха се оказали безработни, търсейки работа, която не съществува и това те не биха могли да променят.

Какво става, когато оставим 95 кокала в едно помещение и пуснем 100 кучета да ги донесат?

Поне 5 кучета винаги се връщат без кокал. Те вземат че отделят тези 5 кучета и ги подложат на специално обучение за усъвършенстване на уменията, необходими за намирането и донасянето на кокали. 

След два дни повторят същия опит – оставят 95 кокала в помещението и пуснат 100 кучета. Сега 5-те кучета се връщат с кокал и те казват: “Виждате ли, програмата за усъвършенстване на уменията работи!" Друг е въпросът, че други 5 кучета са се върнали без кокал, т.е. безработицата е 5%, независимо какви програми за подобряване на уменията съществуват. 

Това е така, тъй като проблемът е макроикономически – докато не се предоставят 100 кокала, а не 95, винаги ще има 5 кучета “безработни”, независимо колко добре са тренирани в намирането на кокали.

Програмите за усъвършенстване на уменията са микроикономически средства и те не могат да решат макроикономически проблеми.

Има само две неща, които бихте могли да направите с моите визитки и това се отнася също и за парите – или ги използвате, за да платите данъците си, или ги запазвате при себе си. И когато ги пазите в себе си, ние наричаме това спестяване.

В икономиката ни има доста причини, които ни карат да пестим. Една от тях е, че просто искате да имате пари в джоба си, когато ходите насам-натам. Това са евро, които са били изразходвани от правителствата, но все още не са прибрани обратно като данъци, в противен случай не бихте ги имали в джоба си.

Нека предположим, че всеки от вас тук би желал да се разхожда с една от моите визитки в джоба си и сте готови да работите, за да изкарате тези допълнителни визитки, за да ги имате в джоба си докато се разхождате. Сега аз ще трябва да изразходя 600 картички преди да е изчезнал и последния от вас, търсещ работа. Изразходвам 600, а моят човек с пистолета събира само 300 след това. Къде отидоха останалите 300? В джобовете ви. Спестявания. Ако не изразходя достатъчно картички за да покрия нуждата да платите данъците си и желанието ви за спестяване, как бих знаел че съм изразходил достатъчно от тях? Ще зная понеже ще видя, че някой от вас все още търси работа, за да изкара повече визитки.

Наличието на безработица винаги е доказателство, че правителството не е изразходило достатъчно национална валута, нужна за покриването на дължимите данъци и желанието на хората да я спестяват. Това е прост въпрос на логика и не подлежи на оспорване.

В момента има 12.2% безработица в Италия. Защо? Само поради една причина – правителството не изразходва достатъчно евро, за да се покрият данъците и желанието за спестяване. И в този случай то има само две възможности, за да коригира проблема – може или да намали данъците или да увеличи правителствените разходи, или с други думи – да увеличи дефицита чрез някаква комбинация от намаляване на данъците и увеличаване на правителствените разходи, така че да се постигне важният баланс. Това е важния баланс, баланса на икономиката, реалния баланс. Правителствените разходи трябва да са балансирани според нуждата от погасяването на данъците и желанието за спестяване. Реалната икономика е балансирана, когато правителството изразходва правилната сума така, че данъците да са платени и желанието за спестяване материализирано. Колко трудно за разбиране е това?!

Те вършат всичко наопаки. Ако аз съм ЕС и не изразходвам достатъчно, за да покриете данъците си, а вие търсите работа, плащаща ви повече, какво правя? Увеличавам данъците и намалявам разходите, а безработицата се повишава още повече след това. Също както поговорката за дърводелеца и къса дърво: “Без значение колко режа от дървото, то все е си остава твърде късо.”  Би било много смешно, ако всъщност не бе толкова трагично. Цялата цивилизация е подложена на разрушение, навсякъде по света.

Нека предположим, че върша всичко рационално и харча достатъчно, че да покриете данъците и желанието за спестяване. Защо го правя всичко това, защо ви давам работа и след това ви облагам с данъци за да си прибера обратно визитката си? Защото искам да бъде свършена работа. Искам пода да е лъснат, искам стените да се пребоядисат. Правя го, защото искам да работите за мен.

Правителството го прави, защото иска да си набави нужните му стоки и услуги. Англичаните са искали хората да работят на плантациите за кафе. Те не са наложили данък колиба само за да изпълнят някакво подло упражнение. Наложили са този данък, за да напрвят местното население безработни така, че да работят срещу корони и по този начин да отгледат кафе.

ЕС, колективно, иска да достави необходимите за нормалната дейност стоки и услуги на правителствата на страните-членки. Иска войници, учители и всякакви други обществени услуги. И как ще се осигурят хора, работещи за правителството и изпълняващи обществени услуги? Налага данъци в икономиката, погасяеми само в нещо, което никой няма, с жестоки наказания, ако някой не плати данъците. Тези данъци създават безработица и хора предлагащи труда си срещу евро. И тогава правителството назначава хората с иначе никому ненужните евро. Но те създават много повече безработни хора отколкото след това назначават. Какъв изобщо е смисъла в това? Защо ще ви наложа данък от 300 визитки, ако след това искам само 100 от вас да ми работят?

Данъците създават определен брой безработни, определен брой хора, търсещи опеделено количество работа да изкарат парите, за да платят данъците и спестят, и тогава правителствените разходи назначават тези хора за да свършат работата. Ако не искат толкова много хора да работят за правителството, тогава тези данъци са твърде високи и е нужно да се намалят. Или обратното, ако се нуждаят от тези безработни да вършат работа в публичните услуги, върви и ги назначи. Това, което всички правят сега е извън всякаква логика, ако веднъж вече сте разбрали как системата работи…."

Кухите глави в Ирландия трябва да видят горния текст и да спрат да се държат като свине.

защо авторът игнорира експлоатацията? Ако г-н Смит иска да има златни кранове в банята, а простият ганаец да си опази колибата от подпалване, той трябва да заработи толкова измислени хартийки на кафеените плантации, колкото да си плати данъка и да закупи златните кранчета в банята на Смитьовица. Това не е спестяване, това е стремеж към статусно различие, лукс и най- вече алчност. Този на вратата не е единственият дето събира купончета, тези които предлагат работа, тези които извършват операции с тях и дори определени айдуци се намесват. Данъците са незначителен разход. Голямо опростяване на икономиката... като за банкери

Съвременните национални валути не са покрити със злато или някакъв друг предмет. Ако занесеш 10 доларова банкнота във Федералния резерв, няма да получиш нищо друго освен друга 10 доларова банкнота или 2 по 5 или 10 по 1. Данъчното задължение е това, което кара хората да търсят националната валута.

Примерът с Гана и човека с пистолета е само да онагледи функционирането на паричната система. На книга при демокрацията ние, избирателите назначаваме правителствата и хората с пистолетите - това би трябвало да е ясно. Правителството - това сме ние. Ние казваме колко голямо да бъде правителството ни.

Бидейки човек без собственост от която да се издържам търся националната валута за да оцелявам. Храна, дом, поколение. Данъците са незначителна част.
Факт е, че ганайците от примера не са имали нужда от пари защото са имали СОБСТВЕНОСТ- козички, нивица. Аз мога да си ги купя, но в 21 в. Hi Tec e по- добре платено. Мога да задоволявам потребностите си по- добре... а пък като си помисля, че голяма част от хартийките които заработвам се обръщат в чужда валута и отпътуват в чужди банки или в устите на Кайманите например...

Да и точно данъците създават търсене за тези хартийки. Те дават възможност на правителството и държавата да съществуват и изпълняват дейността, за която ни сме ги създали.

Това, че голяма част от хартийките се обръщат в чужди хартийки, не е проблем. Колкото и да се обръщат, докато има строго съблюдаване на изплащането на данъчните задължения, националната валута ще има стойност и постоянно търсене и ще продължава да изпълнява функциите си в националната икономика.