По инициатива на Йордан Млъзев - председател на клуб на икономиста при Съюза на икономистите в България (СИБ) - Дряново и Райчо Марков председател на Българоамериканска фондация за пълна заетост и ценова стабилност - Ню Йорк ( САЩ ), Съюза на икономистите в България организира и проведе международна кръгла маса на тема: МОДЕРНАТА МОНЕТАРНА ТЕОРИЯ ( ММТ ): ВЪЗМОЖНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКАТА ФИНАНСОВА СИТУАЦИЯ. Форумът се състоя в София, в залата на Съюза на българските журналисти.

Встъпителни презентации направиха чуждестранните експерти Уорън Мозлър, САЩ , проф. Павлина Чернева, преподавател в "Бард Колидж" САЩ и Райчо Марков - БФПЗЦС, САЩ.

Разгледани бяха темите: Същност и начин на действие на съвременната парична система и валута; Инфлация и Хиперинфлация; Анализ на паричната система на Валутен борд и валутен курс на обмяна; Какво са парите; Секторни баланси в икономиката и приложението им при разглеждането на икономиките на САЩ, Япония, Германия, Гърция, България и други; Функционални финанси, безработица, Програма за гарантирана работа.

Дискутанти от България бяха Гергана Йорданова, Атанас Владиков, Кольо Парамов, а модератор проф. Кръстьо Петков, председател на Управителния съвет на Съюза на икономистите в България (СИБ).

„Паричният съвет, или Валутният борд се явява средство за колониална експлоатация. Действието на такъв съвет поглъща около 5% от БВП, всъщност това са средства, от които е лишена местната икономика за да се финансират активи и в повечето случаи това води до доста по-високи нива на безработицата." Това обяви на срещата световноизвестният икономист и преуспяващ бизнесмен проф. Уорън Мозлър, който през 2012 година бе и един от кандидатите на демократите за президент на САЩ.

В съвременната парична система ( това което ММТ или както е известна в България, Теорията на Свободните Национални Валути, ТСНВ ни учи ) националната валута е общонароден монопол. Паричното предлагане се осъществява от националното правителство и определените от него агенти (търговските банки) чрез правителствените разходи и заемите, отпускани от правителството и агентите му (банките). БНБ трябва да е подчинена на правителството, тъй като народът е суверена и емитента на лева.

Правителство, издаващо собствената си валута, има фискално и монетарно пространство да харчи достатъчно, че да доведе икономиката до пълна заетост и ценова стабилност. В съвременната парична система естественото състояние на основния лихвен процент в страната е нула, тъй като правителството е монополния емитент на националната валута и не е обвързан със златен стандарт или фиксиран курс. Такова правителство никога не може да изпадне в неплатежеспособност. За суверенната  нация финансирането не е проблем - излъченото правителство „харчи"  чрез кредитирането на банкови сметки със собствените си задължения (IOUs), нещо, което никога не може да свърши. Ако съществуват безработни хора, правителството винаги може да ги назначи да работят при минималната за страната работна заплата, а по дефиниция безработните желаят да работят срещу заплащане. На него (правителството) нищо не може да му попречи да създаде толкова пари, колкото то иска и да ги плати на някого, стига да създаде система, която да осигури създаването на толкова реални активи, които тези пари да купят, за да не предизвика инфлация. В своите разходи правителството е ограничено разбира се от реалните ресурси и технология, с които държавата разполага или казано с други думи - ограничено е от инфлацията.

При съвременната парична система дефицитът в бюджета не е нито нещо добро , нито нещо лошо, тъй като правителствения баланс + неправителствения баланс = 0, откъдето е ясно, че правителствения дефицит = неправителствения (домашен и международен сектор) излишък и обратно . С други думи, държавен (правителствен) "дълг" = неправителственото финансово богатство в български лева. Когато икономиката вече работи при пълен капацитет, правителственият дефицит трябва да се поддържа на ниво, позволяващо достатъчно левове за неправителствения сектор, необходими му за погасяване на данъчните задължения и за желанието му за спестяване в левове. По-малък от оптималния дефицит би довел до безработица, а по-голям - до инфлация. / Дряново News

Източник: ДРЯНОВО НЕТ