"Националното правителство, монополен издател на националната валута, не се нуждае от доход или заеми, за да може да харчи. В своите разходи то е ограничено единствено от наличните реални ресурси и работна ръка, или с други думи – от инфлацията."

При конвертируема валута правителството е ограничено в "харченето" си от ангажимента да конвертира при поискване националната валута в злато или друга (резервна) валута. 


При фиатна валута правителството отново е ограничено в "харченето" си, но този път от поетия ангажимент да поддържа стабилността на националната валута. За да изпълни този си ангажимент, правителството задължително трябва да събира обратно поне част от "изхарчената" валута под формата на данъци и/или заеми. Дали в този случай ще приемеш или не данъците и заемите за "доход" на правителството, на практика няма абсолютно никакво значение.

Парадирането с твърдението, че правителството няма нужда от доход за да "харчи" едва ли ще спечели привърженици за каузата. На данъкоплатеца никак няма да му се понрави като му заявиш, че заработените от него с тежък труд пари за данъци просто отиват на боклука, колкото и подобно твърдение, лично на теб, да ти се струва забавно или оригинално.

Вместо това, по-добре акцентирай на факта, че баланса на държавния бюджет, независимо дали е на дефицит, в излишък или на нула, не е нито нещо добро, нито нещо лошо сам по себе си и представлява просто инструмент на фискалната политика на правителството, целяща постигането на основните макроикономически цели - стабилност на валутата, работа за всички годни и желаещи да работят при достойно заплащане и стандарт на живот. Мястото на правителство, което злоупотреби с правомощията си по издаване на националната валута, дадени му от народа, е в една къщичка с решетки на прозорците и бодлива тел по оградите, където "дрес-кодът" е черно-бяло райе. Правомощия = Задължения

Коментар на Hristo