Демократичната държавата е обществен договор, при който гражданите доброволно отдават част от личния си суверенитет и свобода в полза на общо правителство, което да задоволи такива обществени нужди като защита от външни врагове, обществен ред и правораздаване, инфраструктура и др. 

За да може това правителство да съществува нормално, то трябва да осигури съответните материални ресурси.  Налагайки задължителен данък, който може да бъде погасен единствено в националната валута, чиито монополен източник е правителството, то е в състояние да насочи необходимите ресурси от частния сектор. До този момент понятие като "безработица" не е съществувало, тъй като никой не е имал нуждата да погасява данъчно задължение в национална валута и поради това никой не е търсел работа като източник на тази валута (финансови активи). Но сега фирмите и домакинствата започват да предлагат труд, време, знания, умения и материални предмети в стремежа си да получат необходимото, за погасяването на данъчните си задължения, количество национална валута (финансови активи). Правителството контролира данъчнитите погасявания и, в случай на нередност, строго санкционира всяко физическо или юридическо лице с глоби и/или дори затвор.

Вижда се, че националната валута не е нищо друго освен един данъчен кредит - правителството, издавайки я, се самозадължава да я приеме обратно заличавайки наложеното до този момент данъчно задължение върху частния сектор. За да бъде валутата жизнена е необходим строг и ефективен контрол върху данъчните погасявания. Жизнеността на валутата, като разменно средство или средство за спестяване на финансово богатство, не зависи от условието, че всички агенти от частния сектор непременно трябва да имат данъчно задължение. За това е достатъчно само част от частния сектор да има такова задължение.

Всеки път, когато правителството закупува стоки и услуги от частния сектор или издава заем към частния сектор, то създава финансови активи изразени в националната валута. Всеки път, когато правителството таксува или му е изплатен обратно заем от частния сектор, то унищожава финансови активи изтегляйки ги от икономиката на страната. Когато правителството, закупувайки стоки и услуги, пуска в употреба (създава) повече финансови активи (национална валута) в икономиката отколкото изтегля обратно от употреба (унищожава), таксувайки частния сектор, казваме, че то е създало чисти (нетни) финансови активи, които са финансовото обогатяване, изразено в национална валута, на неправителствения сектор (домашен частен и международен). С други думи - правителственият дефицит е неправителствения излишък. Ние не бихме имали левове в джобовете или спестовни влогове в банката, ако правителството никога не е било в дефицит и винаги е поддържало балансирани държавни бюджети през отминалите години.

Транзакциите между правителсвен и неправителствен сектор (правителствените разходи и облагането с държавни данъци) се наричат вертикални финансови транзакции. Само чрез тях неправителственият сектор, като цяло, може да увеличи или намали чистите финасови активи.

Частните търговските банки също са овластени от правителството да създават финасови активи, изразени в националната валута, всеки път когато отпускат заем на лица или фирми, но всеки отпуснат заем (актив за банката) кореспондира с новосъздаден депозит на същата стойност (пасив за банката). Това са така наречените хоризонтални финансови транзакции, които се осъществяват вътре в самия частен сектор. Те не могат да увеличат или намалят чистите финансови активи на частния сектор като цяло, тъй като всеки заем е равен на съответния депозит. Пасиви и активи взаимно се неутрализират.

Всичко това го пиша, за да отговоря на въпроса: "От къде ще намерим пари за този проект или онзи, за пенсии, здравеопазване, образование и т.н.?"

България разполага с дадена географска територия, природни ресурси, население и технология и това са реалните ограничения за българското правителство. То, след като първо отхвърли валутния борд, разбира се, като монополен издател на националната валута, винаги може да създаде условията, необходими за пълното уползотворяване на наличните природни ресурси, труд и технология по начин, който оптимално ще допринесе за повишаването стандарта на живот на средния българин.

Ние, българските избиратели, първо ще решим колко голямо да бъде правителството ни. Отговаряйки на този въпрос, ние ще знаем колко съдии, депутати, военнослужещи, полиция, пожарникари и т.н. са ни необходими. Ние също ще определим кои сфери от живота и до каква степен считаме за обществени блага. Сфери като здравеопазване, образование, социални грижи за безработни, болни, стари, млади обществени блага ли са или би трябвало да ги насочим към частното предприемачество и неправителствените благотворителни фондации и организации.

Знаейки големината на правителството, следващата задача е да се определи големината на необходимите данъци, които ще отнемат от покупателната способност на частния сектор, при икономика работеща с пълна заетост, и ще направят достатъчно място за правителствените разходи избягвайки опастността от инфлация. От там на сетне пълна заетост и стабилни цени могат да бъдат поддържани единствено чрез промяна на големината на данъчното облагане. При опастност от прегряване на икономиката - покупателна способност по-голяма от агрегаттното предлагане при пълна заетост, правителството увеличава данъците и обратно, когато желанието за спестяване на неправителствения сектор нарастне и част от произведените стоки и услуги биха останали непродадени, знаещото правителство ще намали данъците.

Райчо Марков

Ню Йорк