- Продължителна и опустушителна война с огромни загуби на хора и производстени мощности, като сгради, машини, инфраструктура и др., водещи до свиване на общото производство;

- Липса на достатъчно резерви в чужда валута, нужна за плащания по репарации или основни суровини (неналични за страната) за домашмото производството;

- Природно бедствие;

- Грешна макроикономическа политика и корупция.

 
Българският "принос"


I. Провалът на банковата система


След 10 ноември 1989 г. България избира независим лев при плаващ валутен курс. Това е паричната система понастоящем във всички най-развити капиталистически държави като САЩ, Великобритания, Япония, Австралия, Канада и др.


Mодерната монетарна теория (ММТ) показва по ясен начин как тази система, използвана от знаещо правителство, закономерно доведжда до просперитет и благоденствие на всяка държава в рамките на наличните и природни ресурси, работна ръка и технология.


ММТ разглежда централната банка и министерството на финансите като неделима част от правителството в провеждането на, съответно, монетарната и фискална правителствена политика. Такова нещо като независима централна банка при демокрацията няма и не трябва да има. Всеки носи политическа отговорност пред върховния суверен – народа.


Централната банка на всяка нормална държава с фиатна валута и плаващ валутен курс е отговорна за:


1. Провеждане на монетарната политика:


а) Определя и поддържа основния лихвен процент за страната (ММТ счита, че въпросът за основния лихвен процент е политически, т.е. той трябва да се се определи от избирателите - всички спестители и заемополучатели; и също поддържа становището, че е най-добре той да бъде постоянно равен на нула, с цел насърчаване на реалното производство и възпиране на непродуктивната икономическа рента);


б) Осигурява постоянна ликвидност в банковата система, така че всеки депозиран чек да бъде приет и изчистен в края на деня и всички междубанкови плащания да се осъществяват гладко.


2. Наблюдението и строгия контрол върху частните търговски банки и другите законови финансови институции за постигането на нормалната им дейност при оценка на риска при кредитоотдаването в съответствие със законовото изискване за наличието на адекватно количество частен банков капитал. (В този смисъл частните банки са само упълномощени правителствени агенти при издаването на националната валута, в която единствено се погасяват всички дължими държавни данъци, такси и глоби).


Правя това “лирическо” отклонение, тъй като в България, след политическите промени от ноември 1989 г. , БНБ възприема законов статут на пълна независимост от страна на българското правителство. Това е основната причина, която в последствие довежда до криминализирането на българската банкова система, източило огромна част от националното ни богатство в престъпни ръце, и което забива първият гвоздей в ковчега на тогавашния български лев, и в последствие довежда до приемането на пагубната за българската икономика парична система на валутен борд.


Нещо повече, първите частни банки се появяват дори още преди да е приет закона за банковото дело, който погрешно ще даде независимостта на БНБ от демократично избираните правителства. Капиталът на тези частни банки, до голяма степен, е бил взет на заем, без необходимото легално обезпечение (и откъде ли тогава то би могло да дойде), от съществуващите тогава държавни банки. Частен банков капитал, който всъщност е необезпечен заем? Какво животно е това?


Когато правех проучването за днешния блог в интернет, във frognews.bg (отлична журналистика; поздравления, frognews.bg!), попаднах на т.нар. доклад "Добрев" (по името на тогавашния министър на МВР Николай Добрев), изработен от експерти за ползване от тогавашния министър-председател Жан Виденов. Българските експерти (кои са те?!!!), подготвили този доклад, заслужават признание и благодарност от всички нас за безкористната си работа и качеството на продукта. Те ме карат да се гордея, че съм българин. Няма да дискутирам подробностите тук, но непременно сами прочетете целия доклад!


Накратко ще обобщя проблемите в българската банкова система през периода 1990 -1996 г., довели до издаването и присвояването на лоши кредити възлизащи на 40% (!!!) от БВП на България за 1995 г.


Искам първо да уточня, че от чисто оперативна гледна точка, когато търговска банка издаде заем към частна фирма, централната банка, с цел осигуряването на ликвидност в банковата система (едно от задълженията на всяка централна банка), автоматично осигурява необходимите за частната търговска банка резерви при дължима от търговската банка законова лихва, ако тя (търговската банка) не е сама вече била осигутила нужните и резерви от междубанковия пазар за резерви.Така отпуснатите от търговските банки заеми (активи за търговските банки и в същото време пасиви за заемополучателите), са създали съответните депозити в банковата система на същата стойност (които пък са пасиви за търговските банки и активи за депозиторите), а в БНБ има депозирани законови резерви (активи за търговските банки и пасиви за БНБ), които са създадени от автоматичния заем от БНБ към търговските банки (актив за БНБ и пасив за търговските банки). Това са финансови активи само за междубанкови разплащания. Частни физически и юридически лица, които не са търговски банки-членки или чужди централни банки, нямат достъп до тях (нямат резервна сметка при БНБ) и съответно тези финансови активи -наречени резерви, не могат да излязат в реалната икономика.


Криминалното издаване на умишлено лоши кредити (такива, които не са върнати, а присвоени от престъпници) фактически е равносилно на правителствен разход (това са автоматичните резервите, издадени от БНБ при издадените от търговските банки заеми), който обаче не е направен в името на общото благо и интересите на 99% от избирателите. А докладът “Добрев” показва, че тази сума възлиза на 40% от БВП на България за 1995 г. Престъпниците-банкстери не харчат получените кредити в България, насърчавайки по този начин агрегатното търсене, а оттам и производството и заетостта, а веднага купуват долари и ги изнасят от страната. Това неминуемо допринася за обезценяването на лева на международните валутни пазари, точно както в случая с Ваймарска Германия, когато тя усилено купува нужната и за изплащене на репарациите чужда валута.


В същото време БНБ, водена само от лични интереси в нейното ръководство, използва оскъдните валутни резерви, опитвайки се да поддържа стойността на лева, продавайки в определени моменти долари за левове. Това дава възможност на близки до БНБ кръгове да извършва спекулации и печели от валутни транзакции, свързани с българския лев, крайният резултат от които неминуемо води до по-нататъшната обезценка на лева.


От една страна, българските банки (с капитал, който е необезпечен заем!) умишлено раздават лоши кредити (за които се е знаело, че никога няма да бъдат върнати), без нужното им подсигуряване, с които престъпниците купуват долари и изнасят зад граница, а от друга, БНБ се опитва да поддържа закономерно спадащия курс на лева, продавайки долари от оскъдните български запаси. Бих оприличил картината с пълнене на пробита каца - тотално безмислено начинание, ако, разбира се, изклчючим престъпното лично облагодетелстване от целия този процес.


От същия доклад разбираме и другия начин за ограбване на национално богатство – заставането от престъпни групировки на входа и изхода на големи държавни предприярия, приватизирайки печалбите и национализирайки загубите, купувайки нужните на заводите суровини на цени, по-високи от световните и продавайки готова продукция на цени, по-ниски от световните. Тези алчни престъпници прилагат крилатата фраза на апостола на българската свободата, Васил Левски, по много циничен начин:


Ако печеля, печеля само АЗ, ако загубя, губи целият народ!


или ако искаме да сме още по-точни:


Народът закономерно ще загуби, за да мога да спечеля АЗ!


Дотук разгледаният проблем, идващ от престъпно грешния модел на българската банкова система, представя само част от причините довели до политическата и икономическа криза през 1996-97 г., когато левът достига най-ниската си точка на валутния пазар от 3000 лв за  1 щ.д.


II. Дългът на България от 10 милиарда щ.д.


Модерната монетарна теория (ММТ) е твърдо против всякакви правителствени заеми или гарантирането на такива в чужда валута.


Нека не забравяме, големия, за малка страна като България, дълг в чужда валута, възлизащ на $10 милиарда, който е натрупан още от годините при Тодор Живков и обсужването, на който по “социалистическо време”, до голяма степен, е било възможно единствено благодарение на икономическата безвъзмездна помощ от СССР – служил като “заемодател от последна инстанция” за българската икономика.


Уорън Мозлър веднъж каза, че той е знаел отдавна, че рано или късно СССР ще рухне, тъй като той (СССР) постоянно изпраща суровини, стоки и услуги навън, към т.нар. социалистически страни и революционни движения по света, докато в същото време САЩ постоянно получават, безвъзмездно, всякакви стоки и услуги от останалия свят, което американският търговски дефицит ясно показва. (Виж смъртоносна измама №5).


Постигнатото при правителството на Филип Димитров споразумение за замръзяване на изплащането на лихвите по външния дълг на България е отказано да бъде продължено при правителството на Жан Виденов и още в първите години от идването му на власт, то (Виденовото правителство) въпреки тежките икономически проблеми на страната, изплаща над $1.5 милиарда. (източник)


Искам да спомена също, че България, още от времето на Тодор Живков, е имала някакви (точната сума не ми е известна, навярно около $1.5 милиарда - източник) активи в чужда валута зад граница, които след промените остават в нечии частни, крадливи номенклатурни ръце. (Всяка Неделя - гост Жан Виденов).


III. Зърнената криза в България


Престъпна грешка, породена от корупция в управлението на страната, довежда до недостиг на хляб. Подбно нещо се случва и в Зимбабве, ако си спомняте от предишния блог.


“Зърнената криза през 1995 година усложнява много положението в България и е сериозен удар върху правителството и премиера. Световната зърнена реколта е много слаба и големите производители, като ЕС, САЩ, Канада и много други страни, въвеждат строг режим и ограничения на износа. Правителството на БСП и най-вече земеделското министерство правят точно обратното – удължават срока за износ и премахват контрола чрез квотите. Това определено означава, че зърнената мафия в България е много силна. Тя прави голям удар с износа на зърно на добри цени, преди още да се знае дали новата реколта може да изхрани страната. А реколтата се оказва слаба и е невъзможно да се обезпечи зърнения баланс на нацията.
Внася се пшеница, но на много високи цени – 226 долара на тон при нормални цени от 170 долара…” (Източник)



IV. България е в несигурни времена на преход


Нека не забравяме също, и че всико, изброено до тук, се случва в период, когато България се опитва да премине от социалистическа система към капитализъм и вносът на евтини суровини от бившия Съветски Съюз вече не съществува. Правителството на БСП насърчава отпускането на заеми към губещи държавни предприятия, които никога няма да бъдат изплатени, а заплатите са индексирани и автоматично подхранват инфлацията, докато в същото време необходимото производство го няма.


Никой в страната няма опита от капиталистическата система и още в самото начало след политическите промени, през 1989-1990 г. са поканени икономисти от САЩ, за да помогнат със съвети и напътствия как най-добре да се осъществи този преход. Тук няма да коментирам качеството на тези американски икономисти от неолибералната, неокласическа макроикономическа школа, но ММТ ги опровергава напълно, изобличавайки техните остарели макроикономически модели, базирани на отхвърлената през далечната 1971 г. монетарна система на златния стандарт и фиксирани валутни курсове. Ще кажа само, че българският народ, през 1990 г., не е имал никакъв шанс за постигане на по-добър жизнен стандарт.


V. Липса на всякаква координация между основните власти


Българските държавни институции – парламент, правителство, президент, съдебна власт също се намират в постоянни междупартийни войни, водещи до пълно отсъствие на обща, целенасочена държавна политика, защитаваща интересите на обществото като цяло. До голяма степен, преобладаващата част от вината за това носи БСП, в която различни вътрешнопарийни фракции – наследници от миналата номенклатура, поставят личния интерес и бай-ганьовския келепир пред всичко останало, пречейки дори на собственото си правителство да постигне политическа стабилност.


В закючение искам да отбележа, че въвеждането на валутния борд в България през 1997 г. е лошо решение за обикновените българи, доказателство за което е окаяното ни положение днес, 16 години по-късно и 2 милиона по-малко. Може би тогава, имайки предвид липсата на всякаква държавност в България в първите години на прехода, той е бил по-малкото зло, спирайки тоталната разруха, следствие от неспосбността на българското общество да излъчи умно и можещо правителство с поглед към общото благо, а не в собствения си джоб. Системата на валутен борд, сама по себе си, отнема от държавността, отнема най-важната част на държавния суверенитет, а именно, издаването на независима национална валута при плаващ валутен курс.


В "YouTube" гледах българско икономическо предаване, в което г-н Муравй Радев (бивш финансов министър от 1997 г.) каза, че "валутният борд е един инструмент, който трябва да е поставен в ръце, които знаят как да го използват". 
В действителност е точно обратното, а именно, паричната система на независима национална валута, при свободно плаващ международен курс, е такъв инструмент. Модерната монетарна теория (ММТ) показва как точно се постига, едновременно, пълна заетост и стабилни цени. А валутният борд е като управлението на каруца - най-много да развиеш 5-10 км/ч, независимо от умението си с камшика. Той е като шаблон, рамка, която след като бъде наложена, не позволява правителствената фискална политика да излезе от заложеното ограничение, независимо от бизнес цикъла на икономиката, безработицата или инфлацията. Въвеждането му в България, в следствие на Виденовата криза, бих сравнил с хипотетичния случай, при койтo наблюдавайки някой, който няма и най-бегло понятие от управлението на самолет, закономерно катастрофира, и веднага заключим след това, че самолет - това е много опасно нещо и е по-добре да си подкараме каруците.



Райчо Марков
Ню Йорк

Използвани източници:

- Wikipedia

- frognews.bg

- razuznavane.com

- Теоритичен модел на политическата криза в България 1996-1997 г.

- YouTube

- minaloto.org


Драги български читатели, трябва да се научим да летим!