Българската църква в началните години на управлението на цар Симеон
Някои от сериозните български археолози, които имат солидни монографии върху архитектурата на църквите през т.нар. Първо царство отбелязват закономерния факт, че част от тях са издигнати по “римски образец”.
Такива са църквата базилика наречена “Гибе клисе”, при т.нар. Чупка и някои други, като дори Кръглата преславска църква. Веднага би се казало, че това е възможно, защото знаем за 4 годишната най-общо казано “западна мисия” в България, която претърпява крах, според наложените историографски мнения. Разбира се най-сериозния аргумент за това е извънредното събрание на т.нар. 8 Вселенски събор (за Рим) или Двукратен поместен (за Изтока), на което се определя, че Българската църква трябва да е в подчинено положение на Константинопол.
Някои анализи, обаче на известните Плиско-преславски църкви, обаче изключват възможноста част от църквите строени по западен образец да са изградени през 60-те години на IX в. , а говорят за малко по-късна датировка.
Например при датирането на “Гебе клисе” се изхожда от факта, че употребата на подпокривни корнизи, ни отвежда в годините на управлението на прекия наследник на цар Борис-Михаил – Расате.
Какво забелязваме, обаче при номинацията на братята на Владимир-Расате. Втория син готвен за духовно поприще се е наричал Симеон, а още последния поред – Яков. Ако се абстрахираме от пророческия старозаветен план на имената, то ще установим, че има и подобен паралел в Новия Завет – а именно, втория Йерусалимски архиерей се нарича Симеон “брат Господен”, заменил убития с меч от цар Ирод Антипа през 62-63г. , първи патриарх.
Дали пък Яков третия син не заменя с името Йоан (Екзарх) сменилия своето поприще Симеон, който от бъдещ патриарх заема престола на светската власт през 893г.
Знаем, че още по времето на Расате е било напълно възможно Българската църква да измени своя ракурс към Рим. Често пропускан факт, е че този пръв Борисов син, трябва да е познавал от твърде близко епископ Формоза, който е напълно възможно да е бил и негов учител, по време на мисията си в България. Точно по същото време през 891г. Формоза вече е папа. Така, че е напълно възможно българския цар да е бил в топли отношения с папската курия с чието съдействие през май 893г. се сключва договор между Източното франкско кралство и Расатева България.
Вярно е, че е напълно възможно византийците да участвали в пуча срещу Расате, но тъй като това е argumentum a sillentio, не можем да сме сигурни, дали на “църковно-народния” събор има някаква реална промяна и евентуално “завръщане” към Константинопол.
Напротив изворите мълчат и това, че на някакво си заседание на един от някой си събор е взето решение е само израз на моментен компромис, а не тотално зафиксирано положение.
И докато византийските извори остават неми в това дело, то латинските преливат от факти, че е имало някакъв “аншлус” между Рим и България.
Йосиф Асемани цитирайки една записка на Лъв Аляций, казва : “ Историите предават, че по времето на Лъв, сина на Македонец, и на папа Формоза, понеже българите водили война в продължение на много години, връзката между тях и гърците се скъсала и се подчинили отново доброволно на Римската църква, като приели духовното ръководство, което гърците си били присвоили в тази страна”.
Съответно продължаването на тиражиращите се глупости , че понеже цар Калоян бил “на зор”, то споменаването на цар Симеон в неговата преписка с папа Невинен III, било “vague” – неясно, двусмислено, непредсказуемо, неясно формулирано и т.н. е просто още едно поклонение на набралите инерция глупости от XIX в., когато българската наука, реално не е могла да се защити и е приемала мненията на чужди агенти и иманяри.
Наистина Симеон е завършил в Магнаурската школа, а не в Рим, но в годините на първите конфликти с византийците , един от главните възможни съюзници е бил и си остава папа Формоза – любимеца на Борис. Може да се каже, че до момента в който се образува регентски съвет на византийския невръстен император, където патриарх Николай Мистик, заема важно място. Връзките между българския и римския престол са останали неизменни.
Поздрави!
26.07.2013 12:58
Оттук и "нелогичното" поведение на Симеон да е в конфликт(политически) с Цариград но да не променя православната същност на Църквата.
Перфектна ориентация в обстановката. Затова по негово време започва православните мисии в Лехия и киевска Рус (подкрапени и от Цариградската патриаршия).
Един недостатък на политиката му обаче си остават безсмислените военните кампании на юг,които само изтощават България и нямат никакъв смислен ефект.(България не е морска страна)
Рим си е бил православен независимо от "набиращата скорост" на едно явление, което не е основен проблем , а се разбира двузначно от Константинопол (ако изключим Фотиевата схизма) поне до времето до което Рим приема Филиоквето за догмат, а това е чак през 1023 г. или един век по-късно от Симеон.
26.07.2013 19:23
А въпросната 1054г. е годината в която се издава Окръжното послание на патриарх М.Каруларий с което се поставя изпадналата в ерес църква под СХИЗМА, потвърдена още няколко пъти (1283г.,1443г.,1484г,1583г и т.н) . Това е така да се каже издаването на "смъртния акт".
Самото "филиокве" като тежка хула против Св.Дух и споровете около него датират още от 4 в. и са добре известни. Просто Западната Църква се "заразява" по-късно-към 8,9 в. и в България това е било вече видимо за всички.
недоклатени смотчовци