Август 31, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : архим. Андрей Конанос

Ние  не знаем абсолютната истина относно нещата от нашия живот. Когато разбереш това, се успокояваш. Двама съпрузи се карат, слушаш жената, особено ако заплаче, виждаш че има право, чуваш мъжа й и той има право, слушаш децата и те имат право, е как да кажеш кой има право? Авва Доротей казва, че в живота не съществува абсолютно право, всички имат по малко право, защото всеки гледа от неговия ъгъл и страна. Съпругата е чувствителна и гледа по един начин, мъжът е наранен по друг начин, децата са жертвите, те по друг начин. В живота не съществува такова абсолютно нещо, за което си струва да се караме и да се колим. Затова нека бъдем снизходителни, смирени, това е голямо духовно преуспяване. Един слон влязъл в едно село, разбунил селяните, които не знаели какво е това. Това било село със слепци и началникът му изпратил петте най-мъдри, за да разберат какво е това. „Идете да ни кажете, какво влезе в селото?” Отишъл първият сляп, хванал крака на слона и казал: “Аз разбрах, това е един стълб, който се движи”. Вторият бил хванал стомаха отдолу и казал: “Какво говориш бе, това е огромна бъчва, цистерна е влязла и върви в селото.” Третият хванал ушите, който били като огромни смкинени листа, друг хобота и казал: “Маркуч да поливаме нивите.” Отишли при началника и всеки казал това, което той пипнал. И кой имал право: всички и никой. Всички имали право, никой не може да каже, че притежава цялата истина в душата си. Говоря за отношенията между хората, а не за догматите на вярата. Ако осъзнаеш тази реалност, си напреднал много духовно в живота. Затова, като слушам някой да казва нещо, си казвам, за да го казва, значи има причина, така се чувства, успокояваш се и вървиш добре в живота. Не се преструваш на светец. Признаваш, че си човек както всички други, със своите грешки и слабости. Не ставаш привиден и мним човек. Както казват за някой човек: този е много мним, прави се на светец. Приемаш реалността признаваш, че както ти си гладен и жаден, чревоугоден и имаш желания, така имам и аз и другия и всички, всички са хора.

Когато ходих веднъж на Света Гора, един игумен каза, че неговият духовник е най-добрият. И знаеш ли защо го обичам толкова много? Не защото е мой изповедник, а защото не се правеше на свят. Веднъж бяхме заедно в Атина, в кола мина една красива девойка и моя духовник, когото смятах за свят каза: “Леле, какви изкушения има в Атина! Колко красива девойка!” Аз му казах: “Отче, и ти ли имаш изкушения от девойката?” Той отвърна: “Всички хора имат и аз имам”. В този момент той се издигна толкова много в очите ми. Защо? Защото не се престори на нещо далечно от мен, възвишено, на небесата. Детето ми, и аз се боря заедно с теб, както ти, така и аз. Обикнах го много, защото не беше мним, а автентичен, смирен, истинен.

Никога не губиш когато покажеш своя истински образ. И аз съм човек, и аз направих грешки, и аз се увлякох от това, това и това. Кой ще вдигне пръст или както Господ казва, кой ще хвърли първи камък? Кой е безгрешен? Ти не правиш същите неща? Това обаче не го признаваме лесно. Ставаме много жестоки съдници на другите, а след това ни е срам да кажем за себе си. Идваше една жена да се изповядва при мене и седем години не ми каза някакви свои грехове. Попитах я:

- Защо се забави толкова много?

- Исках да ви проверя дали няма да ме изобличите, направих един тест, един експеримент, първи, втори и тогава се реших…

Седем години гледала дали ще й се скарам и изоблича. Колкото повече се убеждаваше, че не я порицавам, толкова повече откриваше душата си. Не се правете на святи след като не сте. Който е свят не говори възвишено, а просто. Той е един от другите, заедно с другите е. Представете си Христос е ял и пил с грешни хора. Затова са отивали при него и са Му казвали какво чувстват. А сега се страхуваме да говорим. Жената се страхува от своя мъж, мъжът от жена си, не отварят душите си. Казват си: ако кажа нещата както ги чувствам, ще ги изопачи. Защото поддържаме един лъжлив образ. Е, това е знак за духовно напредване, да си по-истинен и снизходителен спрямо другите, за да може другия да се приближи до тебе и да се открие и той да чувства покой в твоята компания.

Друг знак за напредване е да не ви вълнува мнението на хората и света. Какво ще кажат хората. Мисля, че това е пъврото нещо, което вълнува всички от църковната действителност. Какво ще кажат другите за нас? Страшно мъчение! Предполага се, че след като сме влезли в Църквата, не ни интересува какво ще каже светът, а какво казва Бога. Напротив, ние ден и нощ се терзаем от това, какво ще кажат хората. Нищо друго. Това ми прави голямо впечатление. Веднъж дойде един човек със сериозен личен проблем. Той го казал на своите родители, първото, което те му отвърнали било: Не те е срам, правиш за резил нашия дом и семейство, с какво лице ще излезем в обществото. Нищо друго не казали. Той ми каза: “Отче, съжалявам, че се осмелих въобще да кажа нещо. Беше ми много трудно, въпреки че ми казваха: “Казвай ни всичко, споделяй с нас, едно семейство сме и те обичаме, ние сме от години в Църквата…” Очаквах, че те са напреднали. Но бяха напреднали в обратна посока. Когато станах на тридесет и две години ми казваха: “Защо не се жениш, защо не се жениш, правиш ни за резил в обществото.” Това ли е научил баща ми толкова години в Църквата, какво ще кажат хората? Заради хорското мнение ли живееш? Това ни връща много назад. Светците не се занимават с хорското мнение, затова крайната степен на святост са юродивите заради Христос, тези които се правят на луди заради Христос, за да поразят именно тази картина и представа за себе си. Какво ще кажат хората за мене? Да кажат каквото си искат. Ходели голи и боси, немити, за да ги осмива света. Остави света и неговите хора. Те не се занимават с тебе, не те обичат, те коментират, ти гледай своята душа, своето семейство и се погрижи да имаш съществени връзки. Това е знак за духовно напредване.

превод от гръцки